Проми ми се мозъка с тия 80 страници, но сега поне има на какво да си опра мислите.
Не мога да ви посъветвам, защото и аз не съм го преодолял това. Но в моите виждания проблема с ответния пол е подобен на много други. Това са проблемът за липсата на пари, страхът от бой и всичко още много такива. Истината е, че и да решим този проблем няма да сме истински щастливи. Доказателството го имам в миналото си. Изпитвах ужас да се бия и мислех, че ако спечеля състезание ще съм истински щастлив. Вече почти 3 години бокс, няколко медала и изводът, че като спечелих нищо не се промени. Общо взето бях щастлив за около 72 часа или така съм си мислел, защото съм разсеял до някаква степен някакъв комплекс. Причината на тези проблеми, или с други думи тяхната почва, е в самите нас. Всеки има уникален проблем и е нужно да се пребори с него, тоест със себе си.

Мят проблем е, общо казано, неизживяно детство. Недъгът, който съм развил се нарича борственост. Някои ще сажат, че е положително, но аз съм такъв, че не мога да се спра пред нищо, ако искам нещо. Дори майка ми не може да ме контролира, когато загубя контрол над импулса. Дори да има болка, я игнорирам. Забравям за страх и такива. Раздавам се докрай и не мога да се задоволя. Чувствам се нещастен, да постигам нови и нови неща. Просто искам да спра да се доказвам пред останалите, но не знам откъде да започна. Ако реша този проблем, вярвам, че останалите биха били следствие на събитията.

Не мислите ли?