Как да се харесаме на момиче?

[wallkick]

Ти обръщаш внимание на духовната висота у хората. Тя е висша форма на себеконтрол и може да служи за идеал, ако някой иска да поправи нещо в себе си. Постигането на цели в моя живот ме накара да осъзная, че те имат сходна природа, колкото и различни аспекти от живота да засягат. Просто следват правилото, всяка следваща да бъде по-предизвикателна, поне във вижданията на индивида. Аз лично не смятам, че притежавам такава духовна висота. Но вече осезавам природата си, чрез проблясъци, но достатъчно ясни за да прогледна. В моите виждания, това е моята вътрешна борба и опит да се променя. На 17 години съм и може би ми е дошло времето да узрея.

Както казах, имам неизживяно детство, и силно присъствие на инстинктите за самосъхранение в ранно детство, като освен физически, бе засегнат и психологическият аспект на самосъхранението. Според мой учител, това е източника на енергия у мен. Почти постоянно водя борба с окръжаващият ме свят. Не знам кое трябва да постигна и кое не, затова постигам всичко наред. Тоест с много енергия в учене, в спорт, в компютърни игри, в приятелства не знам друг начин освен да пробвам всичко. Опитал съм толкова много неща, че като се сблъскам с 1 проблем, го обхождам, анализирам, човъркам и каквото намеря за добре без някакъв изграден принцип. От друга страна, това успява да убие бързо тръпката в мен, да ме отегчи и умори. Тогава обикновено губя контрол над импулса и тази енергия избива под по-грозна форма - злоба, алчност, амбиции, нетолерантност и неуважение и най-често избиване на комплекси трупани с дни или седмици. Дори и сега, когато осъзнавам всичко това, не знам как да направя така че да постигна следващото ниво на себеконтрол и да не се налага проява на първичност. Тъй като аз по природа съм си див, злобен и енергичен.

Мисля че проблема ми с момичетата е резултат на личния ми проблем. Добре, не съм се целувал нито съм губил девствеността си, не ми и пука, но не съм сигурен, че ще е така ако стана от лаптопа и се опитам да го кажа на някой от живота. Нямам идея къде съм бъркал преди, но е явно че не съм опитвал много. Дори сега се сещам само за 1 случка, бях взел номера за същата вечер, обадих се на момичето, но бях доста притеснен, и казах каквото мислех, но тя каза, че вече е решила да излиза с най-добрата си приятелка, на която предварително й бях споделил и тя знаеше добре. Като и взимах номера се беше съгласила, но очевидно после е казала на приятелката си да се направи, че не ме е разбрала, за да има извинение. В останалите случаи съм колеблив. Знам, че мога да погледна момичето, което ми харесва или нещо такова, но като си засечем погледите бързо въртя глава, не знам защо и не го правя съзнателно. Или пък, ако тръгна да водя разговор, постоянно крия, дори да усетят увъртам и блъфирам, че са се заблудили, защото ме е срам да призная, сякаш е слабост, която трябва да пазя в тайна.

Просто, аз виждам себе си в преход. Обещавам да последвам насоките ви и да споделя нещата, които ми направят впечатление. Аз съм свикнал с бързия напредък и ще ми е лесно да продължавам напред след всяка крачка. Накрая мога да изведа един обобщен вариант на тази промяна, за да си имат на идея хората, които още не са минали този път. На когото му е интересно да се занимава с моя случай, мога да опиша и по-задълбочено. Предимството ми е, че за разлика от повечето ми приятели, бързо извличам позитива от едно преживяване. За да съм обективен, ето и примери. С 1 приятел се прибираме по-тъмно от гората, пътя е асфалтиран, но видимостта е 3-4 крачки пред теб и ти се привиждат неща. Бях уплашен до смърт, както и приятелчето, но като премина вече не се страхувах и от много други неща. Същото беше и с бокса, близки се страхуваха да не развия някаква психическа травма от боя и състезанията, защото едно момче имаше тоя проблем и ходеше по много специалисти, не знам дали се е справил вече, но това бе актуално миналото лято. Тази година се състезавах за първи път и много интересно, на първото състезание спечелих лесно и нямаше голяма разлика, но на второто ми ме биха много, оттогава не изпитвам страх да се бия, въобще никаква травма на съзнанието или подсъзнанието, ами дори го надживях това с боя, като си помислите, че преди не можех да бия никой на моята възраст, което беше ужасния комплекс.

Мерси предварително, най-много обичам да импровизирам и го правя добре, ако не се опитвам да го предизвикам.