Цитирай Първоначално написано от noname17
При мене работата е че от средата на миналата учебна година имам симпатии към едно момиче...обаче мен ме беше срам...а и тя се правеше на недостъпна което ме нервеше...тя чака аз да действам но както се прави на трудна пак ще каже нещо кеото ще провали всичко...и така си остана...почти нямам симпатии вече към нея но тя още ме наблудава...ама вече няма смисал.


А сега като почна новата година дойде нов 8ми клас със едно хубаво момиче което не познавам...и и ме е срам да се запозная пък имам чувството че може да се влубя


Защо съм срамежлив?,и това е ужасно как мога да преодолея страха,срама.

Просто не намирам смелост.

Не мога да живея така.
Ем никой неможе да ти помогне.
Мисли по този начин:
Аз съм човек...Срамът е чувство произлязло от човека.
Едно чувство неможе да ме командва.

(офф демек отиваш при момичето казваш си наум квото искаш да казваш и си викаш *квот стане стане!Имам 5 години да го оправя*) и го казваш

капиш?