Чудя се как да започна тази тема. Преди време писах тук и си обрщах, че повече няма да пиша искайки съвети, ама нещо нещата все още са си едни и същи. Но направо по историята ми.
Какво бихте си казали ако познавате мен - 18 годишно момче, което не изглежда зле, даже е забавно, не че е голям лафаджия в компания, но в повечето пъти успява да разсмее останалите, и момичетата го мислят за пич и сладък, даже му го казват, но има един проблем, който го мъчи от одавна. А именно факта, че до сега не си е имал гадже.
Подход сигурно нямам, или по-вероятно не ми стиска да бъда достатъчно открит с някое момиче, или още по-вероятно, не знам как да постигна нещо, което искам или как да предложа. А с времето имам чувството, че проблема ми се задълбочава или по-скоро почвам да свиквам с него и чувството, че съм на 18 и още не съм си имал гадже заради глупави издънки в характера като срамежливостта например. Не знам какво да правя, изглежда лесно на практика, ама от страна на мои действия просто съм закъсал. Усещам кои момичета ме харесват, те правят намеци, лафим си в скайп, ама аз все се правя на ударен. И аз не знам защо, от страх ли, от предразсъдъци ли не действам, или пък се страхувам, че не знам как да се държа, за да си поискам нещо сериозно. Ето например тази година в даскало се запознах някои зайки, една от които си ми биеше директната оферта. Пишеше ми в скайп, искаше ми мои снимки, за да си ме гледа, централно си ми казваше, че съм сладък и тям подобни, дори искаше да ме покани на рожденния си ден, а аз естествено май от глупавата срамежливост не действах. Или защото съм си мислел, че приятелите ми няма да одобрят това момиче, или защото съм очаквал да ми се смеят заради смешния подход, който вероятно съм щал да използвам, защото нямам никакъв опит в свалките. Тоест прескочих си възможността, точно защото си мислех тогава, че не искам ако случайно сгафя всички да разберат. По нататък го карахме само на кимане по коридорите с това момиче и се разминавахме. По скайп продължавахме да си пишем, но после след дълга пауза спряхме. Жалко, не беше лошо момичето, даже бих казал, че си допадахме, но след края на даскалото вече не се виждаме и всеки си е поел по пътя. Пише си в балончето на скайп, че много обича едно някакво си момче и тям подобни отскоро и гледах някакви негови снимки в импулса й. Голяма лимонада е! Не го казвам от завист, просто си казвам, че съм изпуснал едно хубаво момиче и с какъв е тръгнала. Е до тук с нея, опитвам се да я забравя и да не мисля за нея. Само се измъчвам пък и вече ми е ясно, че е пропиляна възможността, ясно е, че сигурно ще се виждаме веднъж на вискососна година след като завършва 12 клас. Но какво и да е. Има и едно момиче от моя вход, с което се познаваме сигурно от 6 години вероятно. Та вече се е разхубавило, облича се хубаво, държи се адски печено, ама все минавайки покрай нея блокирам в мислите си, до преди месец-два не знаех как се казва въпреки, а и при все че от толкова време от както се познаваме все го караме на по здрасти. Усмихва ми се, супер чаровно е, на 2 пъти ме пита за скайп, при което съм и го давал, но все не ме намираше. Преди нямах интерес към нея, но от както порасна е вече съвсем различна. Някак си усещам, че ме харесваше. Понякога, когато се прибирах и тя си е у тях, още от прозореца си, излиза от тях и ме чака на стълбите. И все ме питаше "здрасти, как си, как я караш, от къде си идваш?" Пък аз 2 приказки си казвах най-много с нея и се разделяхме. Просто се усещам малко неловко в самия случай, че от 6 години не сме си казвали повече от "здрасти", а пък така изведнъж да взема да се позаинтересувам. А вече усетих, че и стана безразлично, изгуби се момента, пак по моя вина съм си го пропилял. От както се помня, все излизам че се правя на ударен като ме заговори момиче, (а и меджу другото факт е, че аз не умея да заговарям) така че, поне винаги когато се заговоря с момиче, то не става умишлено по мое намерение. Е, един приятел ми разправяше, че ако първи обърнеш внимание на момиче, или пък ако за нататък проявиш такова, каквото и да е, дори най-малкото, не може да се забиеш с него. Един вид колкото по-малко внимание проявяваш, толкова повече е вероятността момичето да те хареса, защото обикновено търси мистериозния тип, онзи който или не може да има, когато си поиска, или именно този, който чрез подоно отношение показва, че не му пука дали ще си легне с нея или ще са си просто приятели. Излиза, че аз уж съм следвал тази идея и модел на поведение, но никога не съм се възползвал от нея. Просто не знам от къде да започна в момент, в който се изчерпва времето, до което момичето е обръщало главно внимание на мен, заразлика от аз към нея. Дано разбрахте криво-ляво каква ситуация се опитах да опиша. Усещам, че мога да накарам момичета да ми имат доверие, но за съжаление все го карам само на прегрътки най-много, а на 18 станах. И през годините си все съм имал възможности, ама все съм ги пропилявал. Още от 7 клас имам спомена, как 2 от момичетата в класа ми, които никога не съм мислел, че мога да имам, но до тогава винаги бяха център във фантазиите ми, казаха в един последните дни, в които все още бяхме в 1 клас, че винаги са ме харесвали. Аз бях в ситуацията на избор и пак се правех на ударен, до таква степен, че чак се изложих в момента, в който в крайна сметка реших да избера една от двете. Бяха някакви драми, рев в кенефите, гоних ги да им се обяснявам, че харсвам и двете и не искам по някакъв начин да ги нараня. Ама тогава с детския си ум уж избрах едната по-едрогърдичка, ама тя каза, че са прекалено близки приятелки с другата и не иска да я нарани по този начин и каза, че няма да тръгнем. После се обърнах към другата, което явно я обиди, защото каза, че едва ли не я взимам като втора ръка шанс и не иска да е втората. После бяха пак някакви филми, плачове, ревове. Съвсем се обезсърчих и от там насетне не съм се поставял пред какъвто и да е избор. Казах си, ще се влача по течението от тук насетне и така и стана. И до този момент сякаш това преживяване ми е дало нещо като погрешен ход в тактиката ми. Да се правя на ударен до последно, а и в срамежливостта си това още повече да надвисва като проблем. И стигам до този момент, в който съм на 18 и още не съм си имал гадже. Подби случаи от 7 до 11 клас мога още да разказвам, но факта си е факт, нямал съм си приятелка до сега.
Не знам дали някой от вас ще стигне до тук, а ако вече го е направил го поздравявам, отнесох се малко, а сега се отнасям още повечев, в това да пиша заключение, но ми се щеше да си изпипам темата до край. Просто се събудиха много спомени. Нямах време и да отсея по-важните. Ако имам да споделя още ще го направя по-нататък, че трябва да си лягам. А до утре, ще се радвам ако има някой, който да драсне някакви съвети или нещо от сорта.