Цитирай Първоначално написано от balu4ka
Понякога се замислям.. мисълта за спомените всъщност дали ни прави по силни или по слаби?Дали болката от пренебрежението и самотата си игре с нас, но всъшност ни прави по силни с времето? Дали трябва да продължим да се лъжем и да търсим човека за нас,който съвсем възможно да не съществува.!Какво правим ние за да сме по щастливи ..след всяка връзка,нищо освен да се самосъжаляваме,вместо да продължим на пред. И ето я дилемата... Това е часта в която започва края...
Кажете ми,дали вие бихте продължили да търсите..смисала в живота,след всичката болка която изпитвате всеки ден,поради една или друга причина или просто бихте се предали?!
Само да се уточним...кои сте вие и кои сме ние? Конкретни групи ли питаш или казваш най-общо?