Анализ на първата част на "Зимни вечери":

човешкото стардание е основен мотив в цикъла „зимни вечери” на
христо смирненски. тои загатва осножните смислови значения още в
заглавието. словосъчетанието „зимни вечери” носи усещане за песимизъм и
внушава на читателя драматизма, обхващащ цялото произведение. зимата е
последният сезон от годишните времена и символизира замирането на
природата, вледеняването- смъртта. навява чувство на безнадеждност с
пустотата си и мъртвата природа. поетът избира зимната вечер за
показване живота на града, защото тогава е най-трудното време за бедните
и онеправдани обитатели на крайните квартали, защото нощта е най-дълга,
мрачна и студена. лицата на зимата в поемата са контрастни, свързани със
студа и мизерията. от едната страна стои макът със своето символно
метафорчно знаение, а от другата се очертава бледият, но не и светъл, а
вледеняващ силует на зимата. мракът и мъглата са покрили всичко и по
този начин задушават личността, поривите към доброто. мъглата съединява
картини от реалността чрез своите безплътни мрежи, прави града
призрачномрачен и враждебен. смирненски я използва само като фон в
първата част, но по-късно тя се превръща в метафора на живота – от сива
се променя в жълто-пепелява и накрая в бледосиня.

началната картина, в която градът е сравнен с „черна гробница”,
очертава общия емоционален тон на творбата. поетът създава атмосфера на
тревожна напрегнатост-пустота, мрак са основните характеристики на
прижечерното градско пространство. появява се усещане за неуютност,
студенина, отчуждение, бедност, обреченост, отчаяние: „като черна
гробница и тая вечер| пуст и мрачен е градът...”

Друго не намерих.