Поговорете с нея, но не като родител, а като приятел. Вярно, че принципно е още малка за секс, но е хубаво да се отнасяте с нея като голям и разумен човек, а не като с дете, което е толкова малко, че за нищо още не му е време. Майка ми се отнася цял живот с мен като с дете и това много ме е ощетило. За мой късмет баща ми се държи с мен като с приятел. Събираме се у нас или в кръчмата при нашите приятели и си говорим на всякакви теми. Навремето бях много срамежлива, но сега мога да говоря за секс даже и пред неговите приятели, които често ми помагат с решенията и ме съветват. Хубавото при баща ми е, че говори с мен, изслушва ме, дава си мнението и съвета и ме оставя САМА да реша дали да го послуша или не(не както майка ми която ми забранява всичко и знае само да ми заповядва-заради това с нея живеем на отделни етажи и не желая да си общувам много с нея). Аз винаги слушам баща си, понеже знам, че ми мисли доброто, че е прав и никога не ми секара за това което съм направила и това ми дава смелост да му споделям всичко, а не да си мълча. Повечето родители секарат на децата си и те испитват страх да им признаят, ако са направили нещо или са си навлекли беля от сорта на венерическа болест или бременност. Моят съвет е: отнасяйте се към децата си като приятел а не като враг. Това е в интерес и на двете страни. По този начин ще видите как бързо дъщеря ви ще си испее всичко. НО не и секарайте след това, а просто спокойно приемете случилото се, понеже тя не може да върне времето назад. Посъветвайте я какво да прави, но не и забранявайте нищо, понеже както знаете забранения плод е най-сладък.