Според мен...отговорът на родителя много не съвпада... и едва ли ще се понрави на всички тинейджъри.
Например...аз съм на почти 19 години и правя секс от 17 год. без 3 месеца. Реших го и не съжалявам, макар че винаги може и по-добре, приятелят ми не беше опитен ама поне знаеше къде трябва да си го сложи Сега съм с мъж на 21, почти на 22 години. Имам роднини които не възприемат разликата /3г./ но никой не ги пита. Майка ми и баща ми са най-спокойни когато знаят че съм с него и знаят че когато и да ми звъннат по телефона /независимо дали е посред нощ или през деня/ аз ще им вдигна.
първият ми приятел беше пак 3 години по-голям от мен и аз бях на 15 не се разбирахме и за 1-2 месеца се разделихме.
Най-важното е родителите да успеят и да намерят начин да говорят с отрочетата си,защото иначе става "изпусната" работа, и после само ще си скубят побелелите коси от проблеми. А относно забраните, по-лошо ще стане, както майка ми каза "аз не мога да ти забраня да спиш с когото и да е защото, знам че ако решиш ще избягаш от у-ще и пак ще го направиш без аз дори да заподозра." Така че... хич не трябва родителите да си живеят в заблудата че като забраняват, ще постигнат заветни величини в общуването с децата си.
Относно вечерния час....както споменах по-горе вече имам 18, но пак имам вечерен час- през седмицата да 22:30-23 часа, а съботата спя в приятеля ми. Така че мисля че е разумно да си има вечерен час всяко непълнолетно и малолетно дете. Но не някакъв час които е по-ранен и от сънчо... защото тогава, като навърши 18 ще стане зле... то ще ви изцепи "сега имам 18 и не можеш да ме спреш..." тогава става най-лошото-- не се прибира или се прибира пияно. Така че...родителите трябва да оставят децата си и малко да се по сблъскат с шамарите от живота. Защото само по този начин ще разберат какво означава да отговаряш за собствените си постъпки!!!
Надявам се да съм помогнала...