Ходех с едно момиче от 9 месеца...скъсахме, или по-точно така се получи че си дадохме почивка...Тя ми говореше колко ме обича и как иска след време пак да се съберем и аз очаквах след няколко дена всичко да си се оправи...уж приятелски се бяхме разбирали да се виждаме, уж не можеше да не ме види още 2 дена иии днес да се видим за 20 мин, ама не искаше, после реши че иска (с малко помощ от мен), но не намери тя време и аз малко се подразних щото ми се стори тъпо, че ми играе номера.След това тя беше на дискотека и аз и предложих да се видим за 3о мин да излезе в едно каф на 2 преки, ама тя ми каза "не искам" ...аз допълнително се ядосах, но тогава се случи най-гадното-Отивам в нейното даскало и там общи приятели (с които тя била развалила отношения) ми говорят всякакви гадости, че била се заигравала с някви хокеисти, с някакви фешани, че казала нещо си там...и аз-много избухлив, изкъртих една тръба и се скъсах да ръся гадости и псувни(без дда обмисля ситуацията).Прибирам се-пиша и ги и чакам отговор.Тя ми обясни всичко, разбрахме се...пак започна да ми говори колко ме обича, разплака се на едно клипче, което бях направил.Аз и бях казал че съм я псувал, но тя не обърна особен внимание понеже искаше много да опровергае слуховете.Изведнъж...говори ла с една нейна приятелка, която и казала всичко за мойто псуване (ама аз просто съм адски избухлив и тя го знае) и изведниж-сбогом, не искам да те виждам ,мразя те, губех си времето, не искам да се повтаря такава любов...някакви такива....Обясних и, че съм бил нервен, че дори не помня какво съм говорил, защото не знаех в кой ад точно съм...ама не...
Сега незнам какво да правя....надявам се просто я е яд (както мен ме беше по-рано) и говори работи, които не мисли...мисля да изчакам и след седмица да и остава на чина цветя под формата на сърце, и като отиде на училище да ги види (само дето тя знае че исках да го направо отдавна без повод, и при карането заради което и скъсахме или по-скоро в последствие си дадохме почивка и казах какво съм мислил и няма да е такава изненада)....не мисля да я остава на произвола, защото не съм сигурен дали пък няма да остане с впечатлението че наистина съм си е губила времето и че не бих се преборил за нея....Искам някое съветче, за да съм по сигурен....Притеснявам се от това, че все пак....нали почивка си дадохме, ама поне знам че ме обича...а сега.
Ако Сте стигнали до тук, Ви се прекланям и Ви багодаря, че сте изчели всичко
надявам се да не се стори много детска история, но това е реалността...