• Лицето, погледът, гласът на човека – начин на общуване
• Културни особености и различия при този тип комуникация
Любовната азбука на тялото ни
• Статистически данни за езика на тялото
• Впечатлението при първата среща
• Жестове и сигнали по време на флирт
• Как да разберем мислите, чувствата и желанията на мъжа срещу нас?
• Загадката на отношенията при всяка двойка
Същност на невербалната комуникация
Човекът е социалното същество, което изразява себе си и вътрешния си свят чрез общуване с другите. Въпреки, че езикът е това, което отличава хората от останалите живи същества, когато говорим не са само думите. До голяма степен при човешката комуникация ние несъзнателно изпращаме и получаваме невербални цигнали, които се използват предимно с 5 основни цели:
Управление на социалната ситуация – демонстриране на интерес или оттегчение, желание за продължаване или прекратяване на средата.
Себепредставяне в междуличностните ситуации, именно невербалните знаци представят същността на човека, с който разговаряме.
Изразяване на емоционалните състояния – основните елементи (страх , раздост, тъга, изненада, гняв) са културно – универсални и могат да се предадат, чрез лицевите изражения, поглед, жестове или физическо разстояние.
Предаване на информация за нагласите, които могат да бъдат положителни или отрицателни.
Невербална комуникация придружава изговореното съдържание и е възможно, когато се противоречи с него да се получи т.н. “невербално изтичане на информация”, изразяващо се в изчервяване, изпотяване, напрягане на мускулатурата.
Ролята на пространството в отношенията също е важна. Тя може да се класифицира в 4 основни зони, в зависимост от зоната на взаимодействието:
А) Интимна(0 – 60 см.): любов, успокоение или борба, хората могат да се докосват.
Б) Лична (60 – 120 см.): в нея се допускат приятели, познати, преобладават вербалните размери, а не толкова докосването.
В) Социално – консултативна (120 – 330 см.): подходящо разстояние за професионалистите при взаимодействие с клиентите си, докосването е недопустимо.
Г) Публична (повече от 330 см.): поддържа безлично и формално отношение, на официалните срещи с важни обществени фигури.
Основни функции на личното пространство са: отбранителната от една страна и индикатор за харесване и привличане от друга страна. При определяне на личното поле от значение са някои географски фактори като: големина на държавата и селището, гъстота на населението, в какво пространство е живял човек непосредствено след раждането си.
Биснес отношенията и жестовете. Невербалната комуникация е важна при някои от професиите. Такива са актьорите, певците, фокусниците, политиците, бизнесмените.
Жестикулацията може да бъде полезна, ако бъде добре овладяна. Неслучаен е израза: “Вашите дими казват историята, вашето тяло казва цялата истина”.
Изясняването на някои основни отношения при бизнес отношенията помага да не се допускат грешки при използването им.
Сваляна на сакото по време на преговори означава, че бизнесменът е готов да се бори за това което иска.
Сваляне на очилата и разтъркване на очите свидетелства, че човекът е недоволен от деловите партньори, с които разговаря.
Да погледне часовника си по правило означава, че иска срещата да приключи.
Едно почесване се тълкува като скептично отношение към казаното.
Важни са стойката - задължително изправена и израза на лицето – ентуциазиран.
Очния контакт е от значение, той трябва да се запази, без да се гледаме втренчено със себеседника си. Избягването на погледа се тълкува като неискреност и стремеж да бъде скрито нещо.
Вредни навици са: гризене на химикалката, хапането на ноктите, въртене на верижка около показалеца, опипването на различни части от тялото. За да се създаде добро впечатление се въздържайте от използването им.
Лицето, погледът, гласът на човека – начин на общуване
Жестовете на тялото са на път към другия, изразяване на душата и същността на човек. В лицето му са сесредоточени едни от най-високите ценности. То е огледало за идентичност и индивидуалност. Понякога “лицето на Другия създава някакво чувство, породено от първото впечатление, от което не винаги лесно можем да се отърсим: симпатия , недоверие, любопитство, смях.” (Давид дьо Бретон)
Изразът на очите и погледът за много са прозорец на душата. В него има нещо магическо, той цъчетава у себе си природното и свръхприродното у човека. Съществуват многобройни изменения, по които се различават и класифицират погледите, тъй като всеки е породен от конкретно намерение, което колкото по-несъзнателно е за гледащия, толкова по-истинско е за нас. Погледът е огледало на емоционалните състояния.
Изследванията доказват, че в типични разговор между двама души, хора се гледат 61% от времето, а погледът се среща 31% във времето. Ако единият от партьорите насочва погледа си към другия през една трета от времето, това обикновенно означава неискреност и прекритост, а ако е повече от времето се дължи на почишен интерес или акресивност.
Друга част от лицето, която е и своеобразния начин за изразяване е устата. Тя съдържа цял един свят от характери. Волята, действайки върху двигателния мускул, сближава челюстите една към друга и предизвиква стискане на зъбите. Ако тя е хармонична, устните са стиснати, без да са изкривени. Чрез мимика на устата могат да бъдат и други душевни и интелектуални състояния, свързани с усмивката, плача и страха.
Чрез човешки глас също могат да се предадат значи, настроения и изрази и то не само чрез речевата функция. Иновацията в говора, жестиколацията на гласа, удължаването на дадена гласна, често говорят повече от самите думи.
В тясна връзка с гласа е и смехът, който често разкрива истинската същност на човека. Има различни видове смях: всел, подигравателен, язвителен или надмене. Важна е и човешката усмивка, тя допълва емоционалното състояние на хората, изразявайки интерес, добронамереност, съчувствие.
При зрителен контакт също се наблюдават културни различия – южно-европейците по-често и по-продължително гледат другия в очите, до катояпонците по-скоро по шията. Спред нашата култура честността изисква да гледаме събеседника со право в очите, до като при други култури се смята за наглост.
Въпреки различията важно е да се отбележи, че мимиките и жестовете трябва да се разглеждат комплектно. Тялото е израз на различни знакови системи: знаци на езика, жестове и поведенчески знаци и телесно поведение.
Любовна азбука на тялото ни
Като средство за комуникация, невербалните знаци на любовра съществуват от милиони години. Днес ние все още изразяваме своите емоции и чувства предимно чрез тях. Позите, жестовете и мимиките са универсални знаци за привличане или отблъскване във всички общества и култури.
Статистически данни за езика на тялото
Данните от направените проучвания сочат, че 55% от това как ви възприемат зависи от външния вид и езика на тялото, 38% - от това как говорите и една 7% от съдържанието на думите ви.
Използвайки тази статистика ние ще ви кажем няколко безопастни и ефективни начина да се влюбят във вас.
Впечатлението от първата среща – за едни е достатъчна само една лека усмивка, за да разберат посланието на телата си. Всъщмост тя е нашия първи, най-сигурен съюзник в общуването с околните и в любовта. Искренната усмивка се познава веднага, когато човек не се преструва, а се весели от цялата си душа, очите му също вземат участие и заблестяват повече от обичайното. На първата среща най-важно е да бъдем естествени.
Според психолозите човек взема 87% от информацията с очите си, 9% с ушите си и само 4% - с другите органи на осезането.
На всеки от нас се е случвало да си задава въпроса: как ни възприема обекта на нашите чувства и желания. На този въпрос може да се отговори само, ако внимателно наблюдаваме жестовете при среща с него.
Триьгълник на флирта – когато гледаме някого, който не ни е близък нашите очи стоят на нивото на очите на събеседника ни.
Между приятели погледа се снижава под нивот на очите и се движи формата на триъгълник – от едното към другото око и надолу към носа и устата.
Когато започваме да флиртуваме триьгьлника на движение на погледа се уголемява, за да огледаме тялото на обекта на флирта. Колкото по интензивен става флирта, толкова повече погледа се задържа върху очите и устните на нашия обект.
Огледални действия – нищо не би могло да ви обвърже по-ефективно от това да повтаряте огледално действията на обекта на желанията ви.
Движение на веждите – когато за първи път видим някой, към когото изпитваме влечение, повдигаме незначително вежди за около 5 секунди, а ако от друга страна ни харесват съответния човек също повдига вежди.
Посочване – наблюдавайте движенията на ръцете и краката на обекта на вашите чувства. Хората имат склонност да насочват тялото си към човека, от който се интересуват.
Мигане – ако харесвате някой това, което виждаме зениците ни се разширяват и започваме да мигаме по-често, а ако човекът ви харесва той несъзнателно ще се опита да настигне честотата на вашето мигане, за да остане в синхрон с вас, което ще накара и двамата ви да се почувтвате по-привлечени един към друг.
Как да разберем мислите и чувствата на мъжа срещу нас?
Съществуват доста завоализирани значи в поведението на един мъж, които показват истинските му чувства и намерения. Хората използват успоредно с думите си сигнали, мимики и жестове, изразяващи чувствата и мислите им.
Наклонена глава (когато погледите се спречкат и той навежда леко глава на една страна) – този подсъзнателен сигнал показва, че мъжът е безразличен и чака жената да бъде по инициативна от двамата.
Пръсти на краката, сочещи навътре (независимо дали той стой или седи, върховете на обувките му са извити един към друг) – това е знак, че човекът се изнервя и се притеснява от мнението ти за него, несигурен е.
Прегърбени напред ръце (до като наблудава, изведнъж придвижва рамене напред) – така той проявява закрилническия си инстинкт; тази поза красноречиво говори за привличане, което е дълбоко и сериозно емозионално подплатено.
Свити устни – (преди да отговори на някой сериозен твой въпрос, той свива устни или ги прехапва) – Това е знак , че той не ти казва истината докрай...или въобще.
Скрити длани – (докато жестикулира ти виждаш само горната част на ръцете му или държи ръцете на масата)- Той се опитва да спечели контрол над ситуацията.
Галене по главата – (той прокарва пръсти през косата си) – За мъжете това е единствения начин да изкажат суетност и да се харесат.
Когато една жена задържи погледа си върху някой за около 5 секунди, така тя не просто разпознава мъжа отсреща, това е знак за привличане и желание. Безусловен рефлекс е, когато мозъка насочва тялото към най-важния за него обект в стаята под прав ъгъл. Неколкократно кръстосване на краката привлича мъжкото внимание и означава, че изпитва симпатия към избрания обект. Накланянето на главата е свенлив знак, възприеман от мъжете като предложение. Когато прокарване пръсти през косата си, повдигаме шия всъщност целим привличане на мъжкия интерес, чрез демонстрация на силните си страни. Случайният допир на другия също изразява симпатиите към мъжа.
Освен при флирта жестовете на тялото са показатели за отношенията във всяка една връзка.
Когато мъжа държи жената с лявата ръка, той е чувствителен и има нужда жената да бъде водещата половинка.
Когато мъжа държи жената с дясната ръка, той е интелектуалец и се нуждае от чувствена жена.
Ако я е прегърнал през врата с дясната си ръка, той иска да има надмощие във връзката и тя да го слуша безприкосновено.
Ако я е прегърнал през врата с лявата ръка е страшно ревнив, въпреки че не го показва.
Ако взаимно са преплели пръсти и са ги стегнали силно се предполага, връзката е отскоро, но се чувстват дълбоко свързани.
Прегръдка през кръста свидетества за стремежа да докажат, че двамата ще преодолеят всичко.
Ако жената прегръща партньора си през врата му доказва, че се гордее с него и го обича.
Ако обичат да се държат за ръка и двамата знаят, че нищо не заплашва чувствата им и любовта не се нуждае от доказателства.
Език. Езикът представлява система от знакове. Човешкият език с една от своите страни – членоразделната реч – е възникнал в процеса на труда, на трудовите взаимоотношения между хората.
Така, че най-важната страна на езика е социалната. Той служи като средство за общува предимно между членовете на една нация, т.е. езикът е комуникационно средство. Неразривно свързан с мисленето, той е и средство за формиране и изразяване на мисли.
Няма област от човешката култура, където езикът да няма приложение, а специално в журналистическата практика той е най-важното оръдие, без което не може изобщо да се мисли съществуването на печатната продукция на радиото и телевизията.
Основна единица на езика като система, която има звукова страна (реч) и писмена форма (зрително възприемане), е думата. Всички думи в един език образуват неговия речник, неговата лексика. Основна съставка в структурата на езика е неговият граматически строеж – т.е. правилата, по които се образуват формите на думите, както и правилата, по които се свързват думите в словосъчетания и в изречения.
Българският национален език е по-широкообхватно понятие – то обхваща книжовния (литературния) език и различните народни говори (диалекти). Книжовният български език се употребява е печата, в училищата, в радиото и телевизията, на всички обществени места – това е един и същи език, общ за всички българи и за цялото наше общество. На този език се пишат художествените, научните и публицистичните произведения, учебниците, документите с държавно и обществено значение, поради което този език се нарича книжовен или литературен български език.
Език и журналистика. Езикът представлява най-здрава, най-дълбока връзка на отделната човешка личност с обществената среда, с народа като цяло. Тази истина важи в най-висока степен за работниците в различните подразделения на радиото и телевизията, на вестниците и списанията. Защото чрез родния ни език журналистът осъществавя своите контакти с читателите, със зрителите, със слушатели. В стилистиката тези възприемащи съобщенията се означават общо като реципиенти, докато – в случая журналистът – този, който произвежда съобщенията (пише ги или ги изговаря), се означава като генериращ. Именно чрез средствата на родния език генериращият може да поднася ясно, точно, бързо, ефективно (или пък вяло, скучно, сухо, безлично) редица факти, които интересуват широк кръг от реципиенти.
Особено в наше време, когато навсякъде господства пазарният принцип, никак не е маловажнов каква езикова форма ще бъдат облечени тези факти. Ако чрез един материал, написан тромаво със сухи, втръснали ни се изразни средства, се съобщават дори много важни мисли, той не ще въздейства най-ефикасно.
Езикът е незаменимо оръдие на цялостния икономически, културен, обществен живот на народа. Когато се усвоява богатството на родния ни език, когато се познават нормите и тънкостите на книжовната българска реч, а това означава да се притежава висока езикова култура – тогава се улеснява максимално журналистическата работа.
Дялове на науката за езика. Езикът е твърде сложно явление. В него се различава материална, звукова страна, която е факт с голямо значение за журналистиката в радиото и телевизията. Наричат тази страна на езика звуков материал, “природна материя” на езика. За печата тази “природна материя” всъщност предтсвлява писмото, буквите - в езикознанието те се означават като графеми – както и различните видове други знаци (запетая, тире, въпросителен, удивителен и пр.).
Другата страна на езика е нематериалната, смисловата страна. Тези две страни са в неразкъсваемо единство, което обуславя езика като обществен факт.
Смисловата страна на езика е присъща не направо на отделните звукове, а на онези комплекси от звукове, които са съставна част, елементите на думите – корени, представки, наставки, окончания и пр. От думите пък се изграждат основни единици на свързаната реч – словосъчетанията и изреченията, които са по–сложни езикови цялости, носители на по-разклонено, по-сложно значение.
Фонетика – дял от науката за езика, който дял се занимава със звуковете на човешката реч (като основни материални елементи на езика), със звуковия строеж на думите и на изреченията; занимава се със словното ударение – за работата в радиото например това е изобщо важен проблем, тъй като българското ударение притежава характерни особености, неприсъщи на някои други езици – например то е подвижно (непостоянно, променливо) и пр. Освен това фонетиката се занимава още с интонацията на изреченията, с логически акцент (фразовото ударение) в изреченията и пр.
Лексикология – дял от науката за езика, който дял се занимава с думите като речникови единици, с речниковия състав на езика, със смисловата страна на думите, с техния произход, с тяхната класификация на архаизми, историзми, неологизми и пр.
Граматика – дял от езиковата наука, който се занимава със строежа и с изменението на думите като части на речта, класифицира ги като съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи (именяеми части на речта) и наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия (немеизменяеми части на речта), с граматични форми на изменяемите думи – всичко това е обект на разглеждане от морфологията. Синтаксисът на езика пък се занимава със словосъчетанията и с изреченията, (класифицира ги по видове), са възможностите за свързване на едни думи с други според законите на езика (словоред), са видовете прости и с видовете сложни изречения и т.н.
Стилистика – тя заема извънредно важно място сред лингвистичните дисциплини. Като дял от науката за езика има извънредно близки допирни точки с всички други дялове на лингвистиката, а от друга страна, е най-важен дял от науката за езика, имащ пряко отношение към въпросите на журналистиката – работата изобщо в средствата за масова информация е немислима без знанията, които може да поднесе стилистиката. Стилистиката разглежда как най-целесъобразно и умело може да се използват в практиката, в речта (писмена и говорима) изразните средстава на българския език, кое е подходящи и кое не е подходящо, кое може да бъде ефективни и кое е сухо и със слабо въздействие върху слушателя и читателя, как да се постигне най-добрата и най-подходящата езикова форма, в която да се поднасят журналистическите материали, в която да се обличат мислите. Стилистиката се занимава и с различните особености на колективните и на индивидуалните стилове на речта, като препоръчва кое в каква ситуация е добро и кое в езиковите средства не бива да се използва при определни случаи.
Езикова култура. Въпросите на езиковата култура са тясно свързани с въпросите на общата култура, с общото интелектуално развитие на хората.
Понятието езикова култура всъщност има две страни в тесен смисал на тази дума то означава умението да се използват правилно, точно и целесъобразно изразните средства на езика.
В по-широк смисъл понятието езикова култура изискав да се проникне по-дълбоко в духа на българската реч, да се създаде верен усет за точност, за свежест, за яснота, за изразителност на думата, да се постигне умение за лек и естествен, а не насилен и грапав строеж на фразата, да се овладеят езиковият материал и синонимното богатство на българския език, да се култивира сигурно чувство за ритъм и мелодика на изразите, да се усвоят словоредните и синтактичните закономерности на книжовната българска реч, да се усвоят и да се използват правилата, предписвани от кножовната норма за изговор и за писане (т.е. да се усвоят правилата и нормите за правилна реч и за правопис) и т.н. С други думи, за да може журналистът да притежава висока езикова култура, това значи да може да намира онези начини за изразяване, онези езикови форми, които са най-целесъобразни, най-подходящи за конкретния случай и за конкретния журналистически материал.
Българският национален език представлява една от формите, в които намира израз културата на народа ни. Като средство за общуване и като оръдие на мисленето езикът е пряко или косвено оръдие за оформяне и за изразяване на почти всички културни дейности, без да се смята журналистиката, където той е най-важното оръдие, без което не може да мине никаква форма на журналистическа проява. За това високата степен на езиковата култура на едно общество е твърде съществен фактор за културното издигане на това общество.
Българският език – един от най-старите европейски книжовни езици – намира висока оценка в творбите на такъв майстор на словото като Иван Вазов (например в стихотворението му “Българският език” ).
Важна задача за всеки журналист е да се познават не само закономерностите на българската реч, но и да се познават правоговорните и правописните норми, правила, изисквания на книжовната българска реч, да се знае кое е книжовно и кое е диалектно в езиковата действителност, кой израз или дума кога може да се използва и с каква цел може да се използва, докъде се простират индивидуално допустимите особености на стила на отделния автор на статия.
Проблемите на българската езикова култура са привличали вниманието на нашите учени-езиковеди твърде отдавна. Още първите съставители на българки граматични ръководства са били изправени пред необходимостта да решават в същност и чисти практически задачи, свързани с все още неустановения български книжовен език. Така например граматиката на Неофит Рилски “Болгарска граматика” препоръчва и редици правописни и правоговорни правила за употреба на думите и изразите още в зората на новобъгарския книжовен език.
Изготвил : проверил:
Кирил Жоров Димитров пр.Петър Петров
Фак.№ 07331028
Спец. МТ 4 група
Всеки уважаващ себе си гражданин на Рбългария трябва да знае да говори и пише на чист книжовен българск език при официална кореспонденция и отношения с институции и компании.
Динамиката на обмена на думи в протичащите процеси в обществото налага навлизането на чуждици-гръцки, турски, руски и напоследък най-вече от английски заемки.
Езикът е най-прекият израз на културата, той е това, което ни прави хора и дава на всеки един от нас чувство за идентичност и общностна принадлежност.
Времето е пари и това би трябвало да го знае всеки мениджър.Затова от особено значение е какъв ще е езикът на кореспонденцията му.
Комуникациите в една фирма са в две направления:
-вътрешнофирмена комуникация и
-външнофирмена комуникация-чрез общуване между фирмата, потребителите и доставчиците и.
Комуникациите биват: формализирани-почиват на правила и предписания и неформализирани-те са по правила, които не са установени в определен лед-напр.реклама от уста на уста, допълнения-класическият продукт се допълва с услугата, която се консумира /потребява/в момента на създаването и. Тя зависи от материалната база и от хората , които я предоставят.
По-важните функции на комуникацията са:
-да създава образ на престижност, новаторство на фирмата и нейните продукти
-да запазва популярността на съществуващите стоки и услуги
-да обяснява къде и как може да се получи стоката или услугата
-да информира потребителите за разпродажби, промоции и други подобни прояви
-да сключва и завършва сделки
-да осигури следпродажбено обслужване на потребителите
-да мотивира участниците по веригата за позитивна работа
Всеки акт на комуникация предполага наличие на съобщение,предавано от един източник/комуникатор,подател, адресат/ за даден получател /адресант, реципиент/ чрез някакъв предавателен канал.Процесът на комуникация е преднамерен и целенасочен.
Административната позиция която заема човекът, който води кореспонденцията се нарича -офис координатор или още административен асистент. Той следи за изпълнение на поръчките на клиентите, изготвя справки и отчети необходими на ръководството.Координира и подготвя участието на фирмата в изложения, презентации и други публични изяви. Съставя и оформя административни документи-служебни бележки, молби, договори, заповеди,поема и разпределя телефонни обаждания,организира срещи, командировки, прави резервации на хотели, самолетни билети , работи с първични счетоводни документи.
Това е служителят,който има най -широк оперативен поглед върху работата на фирмата /компанията/, а нерядко е непробиваемата преграда към мениджмънта, от която зависи какво и кога да филтрира,за да се стигне до тези, които могат да вземат решения.
В стандартния случай той трябва да има следните конкретни умения и компетенции:
-Работата с компютри е неизбежна.Почти задължително е познаването на MS Office и особено MS Word, през които минава цялата бизнес кореспонденция, както и Internet :email приложенията.Дори ако може да се справя с възникнали проблеми в информационните системи е плюс за фирмата.
-Да води бизнес кореспонденцията, като за целта трябва да има развити умения за съставяне на документи с ясно съдържание и оптимално оформление при спазване на изискванията на бизнес етикета.
-Поддържане на информационни масиви-т.е. База данни с информация за клиенти, конкуренти, служители, събития и др.Ценен е структурираният подход в работата с информацията, а това означава умение за въдворяване на ред в кореспонденцията, ефективно боравене с информацията и оптимизиране на административните процеси, което би довело до подобряване дейността на всички отдели.
-Интернет е евтин и ефективен източник на информация стига да се подходи правилно.Познаването на принципите за търсене на информация,функциониранет на Интернет порталите и т.н. би могло да спести неочаквано много време.
-Работа с външни доставчици, предоставящи услуги и продукти, свързани с поддържането на офиса и работния процес.
-Превод-тук стои изискването за владеене на чужд език писмено или устно взависимост от случая.
Разбира се добре ще е ако има и допълнителни очаквания:
-Креативност-изготвяне на фирмени брошури, вътрешни бюлетини, презентации и др.
-Наличието на по-дълъг административен опит помага при изготвяне на фирмената политика и процедури.
-Организационни способности са нужни и при организиране на обучения, фирмени събития, пътувания и др.
Личните качества, които се очаква да имат хората избрали да заемат тази длъжност са:
-гъвкавост, адаптивност -за да може да приема неизвестността като част от общата картина
-работа в екип-действа като буфер между разнопосочните интереси и поддържа контакти
-ентусиазъм, който е нужен за да задържа мотивацията и запазва позитивната атмосфера на работа
-устойчивост на стрес, разбира се не става дума за безгранична поносимост,а по-скоро запазване на трезва и балансирана позиция в подобни обстоятелства
-приотизиране и управление на времето-т.е. Важно е да се определи приоритета на задачите и ангажиментите за постигане на желания краен резултат.
Обобщено казано административният асистент е ключова фигура в офиса, от която зависи гладкото протичане на работата на всички.
Днес средствата за комуникация чрез Интернет са цяло чудо.
Мрежата ,това са хиляди консултанти, които можем да ползваме практически безплатно и бързо с цел обмен на информация. В по-голямата си част Мрежата е пренасяне на електронна поща /e-mail/ и поместване на информацията в World Wide Web.
Основното в Мрежата са хората, комуникацията и споделената информация.
Налице са вече онлайн-услуги, които са свързани и са част от Мрежата, но фирмата предлага услуги и материали достъпни само за своите клиенти, но не и за останалите потребители на Интернет.
Ако има информация за обмен между компютрите в офисите за вътрешна употреба тази мрежа се нарича Интранет. Много фирми именно по този начин разпределят сред своите служители документи за вътрешно ползване– във вид на Web страници, достъпът до които е ограничен.
Съществуват и пощенски списъци– за препращане по електронната поща на E-mail адреси на информация чрез пощенския сървър /хост/.
Чатът се осъществява веднага за разлика от пощата .Той е средство за човешко общуване, а не е информационно средство.
Електронният подпис може да се ползва както от юридически ,така и от физически лица.Това са форматирани данни които свързват определен абонат с неговия публичен ключ, записан върху СМАРТ карта.Сертификатът на подписа осигурява автентичност, която показва с кого се води кореспонденцията и че документът не е променян преди достигането до получателя чрез Интернет. Освен това могат да се предоставят конфиденциални данни, които могат да се четат само при наличието на сертификата.
Много често при водене на фирмената кореспонденция се допускат типични грешки:
-препълнена поща-когато не се проверява редовно и не се изтриват ненужните писма
-изоставен адрес-за тази цел се уведомяват партньорите за отказването от стария и посочване на новия адрес
-изпращане на големи по обем прикачени файлове без знанието на получателя
-липса на конкретно формулиран въпрос, което е причина за неудовлетвореност от двете страни
-нарушаване на логическата връзка между писмата и промяна на темата
-неочаквано прекъсване на кореспонденцията-добрият стил изисква да се благодари за оказаното съдействие
-писане на писмата само на латиница-добрият стил изисква те да са писани на кирилица, а допълнително може да е дублирано на латиница.
-недобре написани или оформени писма-лош стил и правопис, жаргони,липса на обръщение и заключение, използване само на главни букви/ в Мрежата е равносилно на крещене/ и др.
-използване на емотикони или акроними– недопустимо е ползването им при фирмената кореспонденция
-неконтролиран и закъснял отговор– поради бързане и недоглеждане
-смесване на личната със служебна кореспонденция и информация,която се съдържа в тях.Писмата не бива да съдържат лична и поверителна информация ,която може за да разкрие фирмени или лични тайни и след това последствията могат да бъдат пагубни-уволнение или съд.
От всичко казано дотук става ясно, че изискванията за водене на кореспонденция се свеждат до едно-владеене на книжовният български език и умение правилно да си служим с него.От това зависи успехът на фирмата и на нейните служители.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
