Тва е поредната тема от отчаяно момиче от скапания живот. Аз нямам история, просто искам да напиша всичко, което ми тежи и дано ми олекне. Писна ми от родителите ми, които не ме разбират грам, дори не се и опитват, не ме познават що за човек съм и дори не се опитват да се доближат до мен. Писна ми от скапаните хора в скапания град, които постоянно говорят зад гърба ти и те обсъждат. Мизерници! Никой не гледа себе си, все се бъркат в живота ти. Никой не му пука колко ще те нарани с думите си и ако си добър, честен и всеотдаен само те мачкат и не те ебават за жив. Толкова е трудно да си намериш истински приятели в днешно време, че чак ми се реве. След всяко предателство, след всяка обида, след всяка интрига се чувствам адски зле, баси, за кво живота е такъв? За квооо??? За кво тряа да страдаш заради грешките и думите на някой си? Понякога се чудя как след всичките скапани работи, които съм преживяла съм успяла да се задържа такава каквато съм. Иска ми се понякога и аз да съм безчувствена кучка и да не ми пука за нищо. Задавали са ми въпроса : Кой ще те уважава тогава? А..ся като съм точно обратното кой ме уважава? Кой ме оценява такава каквато съм? Кой си направи труда да стигне до истинското ми аз и да разбере що за човек съм...щото тъкмо си помислиш,че си опознал някой и ДА!!! Той е човека, истинския човек, с който да можеш да разговаряш за всичко и ХОП!! Той е поредния, използвал те за лична изгода. Иска ми се да пукна. Ако знаех, че ще имам 2ри живот на тоя бих му еб*ла майката! А гаджето...2 години смятам, че са достатъчно,за да станеш въздуха и водата за него, както той за мен. А той кфо? Уж ме разбира, уж всичко ни е идеално, уж сме преживяли толкова много заедно...ама само УЖ. Караме се като непознати, все едно сме чужди, все едно не ни пука един за друг. Замислям се кво става с мен? Има ли още такива хора,успяли да съхранят истинското, човечното в себе си..? Не намирам отговора. Чудя се дали не полудявам. Щото май натам отиват работите, всичкото напрежение се събира в мен, щото няма с кой да споделя, и май полудявам. Опитвам се да достигна до хората, да им покажа,че могат да разчитат на мен, че мога да бъда истинска приятелка, а те през тва време си ме въртят и използват като пионка, за да достигнат целите си. Божеее до къде стигна света. Чудя се дали аз съм нормалната или точно аз съм ненормалната, а всички останали - нормални. Искам да не ми пука толкова много, опитвам се да се държа, но не мога. Блъъъххххх кво да правя народееее....