Дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в България. Простира се между р. Дунав на север и Предбалкана на юг, на запад достига до р. Тимок, а на изток - до Черно море. Докато на север, запад и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата с Предбалкана на много места не е ясна и се прекарва условно. От запад на изток тази граница минава по северните подножия на предбалканските ридове Връшка чука, Венеца, Широка планина, Деветашкото плато, Търновските възвишения, Преславската планина и по р. Камчия достига до Черно море. В тези граници Дунавската равнина заема площ 31 500 км2. Дължината и от р.Тимок до Черно море е 500 км, а ширината й - от 20-25 км /в западната част/ до 120 км /в Лудогорието и Добруджа/.
Географското положение на областта въздейства върху климатичните, а оттам и върху аграрната специализация на Дунавската равнина, върху развитието на селищата и транспортната мрежа.
2. Геоложки строеж и палеогеографско развитие
Дунавската равнина е развита върху Мизийската плоча, която се отличава с плоско наслоен релеф. Основата й е изградена от нагънати палеозойски метаморфни скали. Върху тях са отложени седиментни скали с мезозойска и неозойска възраст, а върху тях е развита плейстоценска льосова покривка. Дебелината на льосовата покривка се изменя от 40-60 до 100м. Тя е най-голяма в крайдунавските низини. Льосът се отличава с голяма порьозност и вертикална цепителност, което създава условия за образуване на отвесни стени и свличания. Крайдунавските низини и широките долинни дъна са запълнени с алувиални глинесто-песъчливи и чакълесто-песъчливи наслаги с кватернерна възраст. В Мизийската плоча, в обсега на Дунавската равнина са установени две противоположни по знак локални структури - Ломска депресия на запад и Севернобългарската подутина на изток.
През палеозоя земите на Дунавската равнина са залети от дълбок морски басейн, където се отлагат седименти със значителна мощност. Тяхното нагъване е в резултат на проявите на херцинския орогенен цикъл. По-късно е подложена на епейрогенно издигане и оттегляне на морския басейн. Продължителната проява на екзогенните процеси през палеозоя я превръщат в обширен пенеплен. Този пенеплен през мезозоя и терциера не е бил подлаган на нагъвателна дейност, играел е пасивна платформена роля, съпроводена с продължителни бавни земекорни колебателни движения. По-късно някои райони са били подложени на значително разломяване. През неогена поради колебателни движения и разломяване на платформата са се образували плиоценски езерни басейни, където се извършва активна седиментация. Поради по-късното всеобхватно епейрогенно издигане и оттегляне на езерните води се оформя нейният съвременен облик. По това време поради значителната морфогенетична дейност на по-пълноводните реки са били отложени широко разпространените чакъли, а продължителната еолична дейност довежда до образуването на льосовата покривка. На запад седиментните литоложки формации са с по-млада възраст /предимно миоценски и плиоценски/, а на изток /към долината на р.Вит/ те са с с еоценска, палеоценска и горнокредна възраст. Източно от р.Янтра се разкриват най-старите седименти на долната креда. Причина за това са различните по интензитет и посока движения на земната кора, които довеждат до по-малкото издигане и разчленяване на западната част на Дунавската равнина и обратно - по-високото издигане и по-дълбокото разчленяване в нейната източна част.
В северната периферия на равнината се проследява льосовата и льосовидна покривка. Тя представлява ивица с ширина 25-60 км. На юг льосът преминава в льосовидна покривка.
3. Полезни изкопаеми
Полезните изкопаеми в Дунавската равнина са свързани с нейния скален строеж и развитието й като платформена структура. Тук са създадени условия за образуване предимно на седиментен тип полезни изкопаеми - горива и нерудни изкопаеми. Разкрити са големи запаси на гипс /Видинско, Оряховско/, каолин /Русенско, Разградско/, каменна сол /Провадийско/, огнеупорни глини /Плевенско/. Дунавската равнина е богата на варовици и кварцови пясъци. Малки са запасите на нефт и природен газ /Плевенско и Добруджа/. Черни въглища са открити в Добруджанския басейн, а лигнитни в Ломския басейн.
4. Съвременен релеф
4.1. Обща характеристика
Средната надморска височина на Дунавската равнина е 178 м. Тя в по-голямата част от равнината е между 100 и 250м. Към Предбалкана тя е между 300-400м. Най-високата точка в пределите на равнината е Шуменското плато /502 м/. Дунавската равнина има низинен, равнинно-хълмист и платовиден релеф. В северната и западната част преобладават низините, образувани от речните наноси на р.Дунав. Равнините в западната част /между долините на реките Арчар и Вит/ заемат плоските междудолинни пространства с наклон на североизток. Платата заемат най-големи площи на изток от долината на р.Янтра. Най-обширни са Лудогорското и Добруджанското плато.
4.2. Морфохидрографска подялба
Въз основа на морфохидрографски различия Дунавската равнина се поделя на три части: западна /от р. Тимок до р. Вит/, средна /от р. Вит до р. Янтра/ и източна /от р.Янтра до Черно море/.
Западната част се характеризира с равнинно-платовиден релеф с общ наклон на пластовете на север-североизток. В същата посока са ориентирани и главните реки /Вит, Лом, Цибрица, Огоста и др./. На запад от р. Лом реките са с тесни каньоновидни долини, а на изток от нея, речните долини са широки и асиметрични. Долинната асиметрия е резултат от взаимодействието между издигането на сушата през кватернера и всичането на реките в слабо наклонените пластове от варовици и глини. Следвайки наклона на пластовете реките са измествали своите легла от запад на изток, подкопавайки десните долинни склонове. По този начин са се образували асиметрични долини с полегат ляв и стръмен десен бряг. Характерни за релефа на тази част от Дунавската равнина са плоските долинни ридове - златии. Най-изразителна е златията между реките Цибрица и Огоста. На север край р.Дунав се простират редица алувиални низини - Видинска, Арчаро-Орсойска, Долноцибърска, Козлодуйска и Островска. Широко разпространение има и заливната речна тераса на р.Дунав и нейните притоци. Типични за дунавския бряг с дебела льосова покривка са и свлачищата. Те са разпространени най-силно в района на с.Орсоя.
Средната част на Дунавската равнина има хълмист релеф, дълбоко разчленен от долините на реките Вит, Осъм, Янтра и техните притоци. В западната й част се простира асиметричната долина на р.Вит, а по на изток следват Плевенските височини, Павликенските възвишения и каньоновидните долини на реките Тученица и Чернелка. Още по на изток се намират широките меандриращи долини, сред които текат реките Осъм, Росица и Янтра. Хълмистият характер на релефа се допълва от 14-те базалтови могили между с.Драгомирово /Свищовско/ и гр.Сухиндол. Те са образувани по тектонска пукнатина и вероятно имат плиоценска кватернерна възраст. Особено изразена е могилата Сухиндолски връх /разположена североизточно от Сухиндол/. Тя е най-висока и отдалече наподобява купен. На север, край р.Дунав, между вододелните ридове се очертават крайбрежните алувиални низини. От тях най-просторни са Свищовско-Беленската и Чернополската низини.
Източната част на Дунавската равнина се отличава от останалите части със своя разнообразен платовидно-хълмист релеф и с по-голямата си надморска височина /Шуменското плато 502 м/. Твърде изразителни в релефа са Поповско-Разградските и Самуиловските височини, Шуменското и Провадийското плато. На изток се издигат Моминото /Авренско/ и Франгенското плато. Поради по-силните издигания на фундамента се е оформила Севернобългарската подутина, оста на която минава по Поповско-Разградските и Самуилувските възвишения. На север от тях се простират Лудогорското и Добруджанското плато, които са дълбоко разчленени от речната мрежа. Приблизително по линията Тутракан-Добрич реките губят оттока си и продължават подземно да текат към р.Дунав. Техните суходолия са най-характерната особеност на релефа на Добруджанското плато. Широкото разпространение на варовиците е предпоставка за развитие на карстов релеф. В западната част на сводовото издигане се е формирал широкият водосборен басейн на р. Русенски Лом. Поради всичане във варовиковите пластове реката образуват живописни каньони, дълбоки до 100-120 м. По Дунавския и Черноморски бряг са развити големи свлачища. От крайдунавските низини най-обширни са Бръшлянската /Побрежието/ и Попино-Гарванската.
5. Климат
Умерено-континенталният климат на Дунавската равнина се обуславя от значителната й отвореност на североизток към Руската равнина, разнопосочният атмосферен пренос и сравнително еднообразния в морфографско отношение релеф . Средногодишната температура е от 10оС /гара Самуил/ до 12,2оС /Оряхово/. Най-ниските зимни средномесечни температури се проявяват през м. януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата в равнината се установява за дълго студено време, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. За това дори и при малка надморска височина /100-200 м/, януарските температури са отрицателни. Например станция Образцов Чифлик /Русенско/ има средна януарска температура - -2,2оС, а станция Кнежа - -3,3 Со. В източната част, поради климатичното влияние на Черно море и по-слабо изразените температурни инверсии, зимата е по-мека. Средната януарска температура за равнината е около -1оС. През останалите сезони преобладават океански въздушни маси от запад и северозапад. Най-високите летни температури се проявяват през юли, като в западната част на равнинната те достигат 23о-24о С. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда /25оС/. Прави впечатление нейното повишаване от запад на изток и отчасти от юг на север.Това подчертава нарастване на континенталността на климата в тази посока.
Валежните суми са най-големи в западната и южна част на равнината /600-650 мм/. Постепенно на север и изток количеството на валежите намалява /550-500 мм/. Най-малки са те по брега на р.Дунав /в участъка от гр. Козлодуй до гр. Свищов/, поради валежната сянка, предизвикана от Карпатите и Стара планина, както и в Добруджа /450-500 мм/, поради засилване степните черти на климата. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през лятото и средномесечен майско-юнски максимум и февруарски минимум. Продължителността на снежната покривка е 40-50 дни годишно. Преобладават западните, северозападните и северни ветрове, които са много силни и през зимата отвяват снежната покривка. Характерни за Дунавската равнина са честите и продължителни мъгли, не само покрай р.Дунав, но и във вътрешните й части.
6. Води
Дунавската равнина е богата на подземни води. Грунтови води се разкриват в алувиалните отложения на р.Дунав и по-големите вътрешни реки. Карстовите води са разпространени в покрития карст в източната и най-западната част на равнината. Тези води подхранват реките и обуславят както по-големите водни количества, така и по равномерен режим. Реки с карстово подхранване са Русенски Лом, Девня, Провадийска и др. В Дунавската равнина е формиран и обширен артезиански басейн с център Ломската депресия.
Режимът, количеството и вида на валежите, както и величината на изпарението в съчетание с факторите на постилащата повърхнина определят малката водоносност на Дунавската равнина. Модулът на оттока се изменя в широки граници. Най-висок е той в западната част на равнината /2 -7 л/с/км2/, а най-нисък в източната част /0,5 -1 л/с/км2/. Това е и най-ниският модул в страната и е обусловен от малките валежни количества, значителното изпарение и водопропускливата карбонатна основа. По-голямата част от реките водят началото си от Старопланинската верига и Предбалкана /Огоста, Лом, Цибрица, Вит, Осъм, Янтра и др./. Североизточната част на равнината се характеризира с липсата на повърхностно течащи води. Реките са със смесено /дъждовно, снежно и карстово/ подхранване. Максимумът на оттока е през пролетта, обусловен от максимума на валежите и снеготопенето. Режимът на р.Дунав до голяма степен се формира извън територията на България /поради липса на големи български притоци/.
7. Почвена покривка
Почвената покривка в по-голямата част от Дунавската равнина се е формирала върху льосова основа при наличие на степна и лесостепна растителност. Развити са главно черноземните почви /карбонатни, типични, излужени и оподзолени/ и по-малко сиви горски почви. Карбонатните и типичните черноземи заемат льосовите плата в близост до р.Дунав, а излужените и оподзолените са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части на равнината и западно от гр.Белоградчик. Южно от зоната на черноземите са развити тъмносивите и сиви горски почви, разпространени предимно в западната част и на изток от долината на р.Камчия. По ниските тераси на по-големите реки и в крайдунавските низини са развити алувиалните почви.
8. Растителност и животински свят
Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства /в места непригодни за земеделие/. По остатъчната естествена растителност се съди, че в миналото Дунавската равнина е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи. Особено гориста е била източната част на равнината - Лудогорието. Днес естествената растителност е запазена в Дунавските острови и неизползваните за земеделие части от крайбрежните низини, където нивото на подземните води е високо. В състава на тези гори влизат главно влаголюбиви видове - върба и топола. От дървесните видове най-разпространени са някои видове дъб /цер и по-малко благун/, бряст, габър, липа, леска и др. От степните видове най-разпространени са степните треви като садината, коилото, карагана, перуника и др.
Фауната е представена от средноевропейски и степни видове, като на запад преобладават средноевропейските фаунистични видове. Типични представители на горските пространства са глухар, рис, сърна, дива свиня, язовец вълк, лисица и др. В Южна Добруджа са характерни степните видове - степен пор, гризачи, скакалци и др. Много разнообразен е птичия свят. Крайбрежните низини, блатата, островите, както горите в Лудогорието се обитават от повече от 200 вида птици. Типични представители са дивите патици, гъските, яребиците, гургулиците, пъдпъдъци. Много разнообразен е и птичият свят на езерото Сребърна - къдроглави пеликани, различни видове чапли, 11 вида патици и др.
9. Природни ресурси
Природните условия в Дунавската равнина са позволили заселването й от дълбока древност.
Равнинно-низинният и платовиден релеф в съчетание с континенталния климат и плодородните черноземни почви благоприятстват за развитието на многоотраслово растениевъдство, за специализация на областта в зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство. В нея се намира житницата на България - Добруджа. Добре развитото растениевъдство е основа за развитие на животновъдството - говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, пчеларство. Земеделието е важна предпоставка за развитието на някои промишлени отрасли - мелничарска, маслодобивна, захарна, винодобивна, консервна, млекопреработваща промишленост.
Водите на р.Дунав създават предпоставки за изкуствено напояване, производство на електроенергия и рекреация, и като евтин воден път.
Качеството и количеството на полезните изкопаеми в областта определят развитието на някои промишлени отрасли, като порцеланово-фаянсова, стъкларска промишленост, химическа промишленост, промишленост за строителни материали - цимент, тухли, керемиди, облицовъчни скални материали и др.
Природните условия са позволили развитието на специфична селищна мрежа още от древността. Тук са възникнали селища-крепости и градове край Русе, Видин, Никопол, Силистра, Плевен, Разград, Плиска, Преслав и др. За съвременната селищна мрежа са характерни големи селища с обширни плодородни землища /тук се намират някои от най-големите села в страната/, градове разположени на голяма площ /Русе, Плевен, Шумен и др./
Равнинно-хълмистият характер на равнината и р.Дунав позволяват развитието на транспорта в областта - жп, шосеен, въздушен, речен.
Река Дунав е важна предпоставка за развитието на речния товарен и пътнически транспорт. Най-големи пристанища са Русе, Лом, Свищов, Видин, Силистра и др. Важно е значението и на фериботните връзки по реката - Видин-Калафат, Оряхово-Бекет, както и Дунав-мост при Русе-Гюргево.
Значителни са туристическите и рекреационни ресурси на равнината. Това са коньоновидните долини на реките Русенски Лом, Тученица, Чернялка, пещерата Орлова чука, дунавските острови, езерото - резерват Сребърна и др.
10. Екологични проблеми
Хилядолетното използване на територията на Дунавската равнина дава съществено отражение върху съвременното състояние на природната среда. Горските и степни пространства са превърнати в обработваеми земи. Крайречните заблатени пространства са осушени и също се обработват.
В резултат на неправилно използване на почвите в редица части на равнината се установява деградация /в резултат на ускорена ерозия и засоляване/ и замърсяване с тежки метали на почвите. Това води до намаляване на тяхното почвено плодородие. Обширни площи са превърнати в неизползваеми и пустеещи земи.
Не са редки случаите, когато в резултат на човешката дейност се активизират свлачищните процеси, които са и природно обусловени. Особено активни са тези процеси в районите на градовете Оряхово, Никопол, Тутракан, Свищов.
Профилът на релефа е нарушен от прокопаването на напоителни канали, в речните долини са изградени микроязовири. При открития добив на полезни изкопаеми се нарушават значителни територии в резултат на изземването и натрупването на земни маси. Поради това възникват нови форми на релефа /котловани, табани, терикони/.
Развитието на промишлеността и химизацията на селското стопанство водят до сериозно замърсяване на всички компоненти на природната среда. Почти всички долни течения на реките протичащи в равнината /Огоста, Вит, Янтра, Русенски Лом и др./ са с критично замърсяване. Основни замърсители се явяват химическата промишленост, животновъдните ферми и селищата. Сериозен проблем е и замърсяването водите на р. Дунав.
В Дунавската равнина се отделят редица територии с особено сериозни екологични проблеми. На първо място това са селищата разположени по р.Дунав, където екологичната обстановка се усложнява освен от местните източници на замърсяване и от транс граничния пренос на замърсители /Видин, Никопол, Русе, Силистра/. Основният проблем при всички тях е значителното замърсяване на въздуха. Освен по р. Дунав такива територии с екологични проблеми има и във вътрешността на равнината /Плевен и др./.
За опазване на природната среда в Дунавската равнина са създадени редица резервати - “Сребърна”, “Ибиша”, “Бели Лом” и др.
1. географско положение и граници. дунавската равнина е разположена
между река дунав на север и предбалкана на юг. на запад за граница служи
долината на р. тимок, а на изток достига областта на черноморското
крайбрежие. на североизток дунавската равнина е изкуствено ограничена от
държавната ни граница с румъния. южната граница е обусловена от
различното изражение в релефа при допира между пластовата платформена
структура на равнината и юротипните гънки на предбалкана. тази граница
започва от вододелното било между реките тимок и тополовец, по което
минава държавната ни граница със сърбия, продължава на югоизток по
северните подножия на рабишката могила, рида венеца и широка планина.
при с. чомаковци границата пресича р. искър и продължава на изток по
северното подножие на маркова могила, северната периферия на ловчанските
височини и по северното подножие на деветашкото плато достига долината
на р. росица. границата продължава на изток по северното подножие на
търновските височини, след което следи долините на голяма река и р.
черни лом, изменя посоката си на югоизток по северното подножие на
преславска и драгоевска планина и по долината на р. голяма камчия
достига черноморското крайбрежие. в тези си граници площта на дунавската
равнина възлиза на 31 522 км2, което съставлява 28,4 % от площта на
страната. дължината й в посока изток-запад е около 500 км, а широчината
се увеличава от 30 км на запад до 120 км в най-източните части на
добруджа и лудогорието.
2. геоложки строеж и развитие на релефа. платформената структура на
равнината предопределя сравнително слабото разчленение на релефа.
реките, преминаващи през дунавската равнина, се отличават с асиметрични
или каньоновидни долини. в източната част поради покритите карстови
форми някои от реките губят повърхностния си отток и придават специфичен
морфохидрографски облик на равнината. средната надморска височина е 178
м като се увеличава от запад на изток. височините и платата в източната
дунавска равнина значително разнообразяват морфохидрографската структура
и са предпоставка за по-дълбокото разчленение на релефа. в близост до
главната отводнителна артерия на равнината р. дунав, са характерни
алувиалните низини. най-обширни сред тях са чернополската (между долните
течения на р. искър и р. вит), свищовско-беленска и побрежието (между
русе и тутракан).
в тектонско отношение дунавската равнина е с типична платформена
структура, която се състои от палеозойски нагънат фундамент и дебела
хоризонтална мезозойско-терциерна надстройка
дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в българия.
простира се между р. дунав на север и предбалкана на юг, на запад
достига до р. тимок, а на изток - до черно море. докато на север, запад
и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата с предбалкана на
много места не е ясна и се прекарва условно. от запад на изток тази
граница минава по северните подножия на предбалканските ридове връшка
чука, венеца, широка планина, деветашкото плато, търновските възвишения,
преславската планина и по р. камчия достига до черно море. в тези
граници дунавската равнина заема площ 31 500 км2. дължината и от р.тимок
до черно море е 500 км, а ширината й - от 20-25 км /в западната част/ до
120 км /в лудогорието и добруджа/.
географското положение на областта въздейства върху климатичните, а
оттам и върху аграрната специализация на дунавската равнина, върху
развитието на селищата и транспортната мрежа.
2. геоложки строеж и палеогеографско развитие
дунавската равнина е развита върху мизийската плоча, която се отличава с
плоско наслоен релеф. основата й е изградена от нагънати палеозойски
метаморфни скали. върху тях са отложени седиментни скали с мезозойска и
неозойска възраст, а върху тях е развита плейстоценска льосова покривка.
дебелината на льосовата покривка се изменя от 40-60 до 100м. тя е
най-голяма в крайдунавските низини. льосът се отличава с голяма
порьозност и вертикална цепителност, което създава условия за образуване
на отвесни стени и свличания. крайдунавските низини и широките долинни
дъна са запълнени с алувиални глинесто-песъчливи и чакълесто-песъчливи
наслаги с кватернерна възраст. в мизийската плоча, в обсега на
дунавската равнина са установени две противоположни по знак локални
структури - ломска депресия на запад и севернобългарската подутина на
изток.
през палеозоя земите на дунавската равнина са залети от дълбок морски
басейн, където се отлагат седименти със значителна мощност. тяхното
нагъване е в резултат на проявите на херцинския орогенен цикъл. по-късно
е подложена на епейрогенно издигане и оттегляне на морския басейн.
продължителната проява на екзогенните процеси през палеозоя я превръщат
в обширен пенеплен. този пенеплен през мезозоя и терциера не е бил
подлаган на нагъвателна дейност, играел е пасивна платформена роля,
съпроводена с продължителни бавни земекорни колебателни движения.
по-късно някои райони са били подложени на значително разломяване. през
неогена поради колебателни движения и разломяване на платформата са се
образували плиоценски езерни басейни, където се извършва активна
седиментация. поради по-късното всеобхватно епейрогенно издигане и
оттегляне на езерните води се оформя нейният съвременен облик
дунавската равнина заема земите между р. дунав и най- северните гънки на
старопланинската област(предбалкана).на запад се ограничава от долното
течение на р. тимок, a на изток достига до брега на черно море. тя е
част от обширната долнодунавска низина, разположена между карпатите и
стара планина. докато на запад ширината й е от 25 до 30 км, на изток тя
надхвърля 120 км. ниската част на равнината покрай р. дунав обхваща цяла
поредица от наносни низини, по- известни от които са арчаро-орсийската
низина, ломската и оряховската златии, чернополската и
бръшлянската(побрежие)низи на.оста-налата много по-голямата дунавската
равнина има подчертано изразен равнинно-хълмист характер. в нейните
предели най-високата точка е търнов дял(502 м.) в шуменските височини.
площта й възлиза на 31 520 кв. км., т.е. близо 1/3 от територията на
българия. средната й надморска височина е 176 м. от реките искър и янтра
се поделя на 3 части: западна, средна и източна.
дунавската равнина е развита върху мизийската плоча, която се отличава с
плоско наслоен релеф. релефът й се отличава с асиметрични речни долини
-стръмни десни и полегати леви брегове на реките.
на юг преобладават черноземните почви, а на север - льосови почви.
льосът при дунавския бряг има дебелина 100 м., а на юг - постепенно
намалява. типични за дунавската равнина са плоските междудолинни ридове
и ниските възвишения.
запад и северозапад през пролетта, лятото и есента. през
зимата равнината попада под влияние на сибирския антициклон, който носи
студени арктични въздушни маси. средната януарска температура е
отрицателна (-1 градус с), а средната юлска температура е +24 градуса. в
дунавската равнина е най-голямата за сраната температурна амплитуда-25
градуса. тази амплитуда подчертава континенталния характер на климата.
средната годишна температура е 11 градуса. през лятото преобладават
влажни западни и северозападни ветрове, а през зимата - студени
североизточни ветрове. в добруджа през лятото често духа сух южен вятър,
който изсушава почвата и нанася щети на селското стопанство. местното
население го нарича"черен вятър" или "чалгън". средногодишните валежи са
малки- от 450 до 600 мм. те имат летен (юлски) максимум и зимен
(февруарски) минимум. в посока от запад към изток се наблюдава намаление
на валежите. най- малко валежи падат в източна добруджа - 450-500 мм.
същото количество валежи падат по дунавския бряг в обсега на реките вит
и осъм и при устието на р. янтра.
Мерси много миличка, но ще може ли и останалите ако не те затруднявам или ако не ти се занимава и нямаш нищо против можеш да ми кажеш регистрацията си и аз сама ще си ги изтегля.
дунавската равнина е разположена между р. дунав на север и най-северните
части на предбалкана на юг, на запад граничи с р. тимок, а на изток с
черно море. тя е част от долнодунавската низина, разположена между
карпатите и стара планина. дължината и стига до 500км, а широчината й
варира от 25-30 до 120км. площта й е около 31 500кв. км.
релефът на областта е предимно с хълмист и платовиден характер, но е
разчленен от долините на пресичащите я реки. около р. дунавса се
образували алувиални низини. средната надморска височина е 178м, като в
по-голямата си част се колебае между 100-200м, а към предбалкана достига
до 400м. най-високата й част е вр. търнов дял /502м/, разположен в
шуменското плато. най-горният слой на дунавската равнина е изграден от
льос, следват терциерни, мезозойски хоризонтални пласове и палеозойска
нагъната основа. най-характерни форми на релефа са платата,
възвишенията, карстовите форми /пещерата орлова чука/, льосовите откосии
блюдца, асиметрични и канйоновидни речни долини, суходолията,
базалтовите могили. по бреговете на р. дунав има свлачища,
крайдунавските низини и долини на реките са запълнени с алувиални
глинести, песъчливи и чакълести наслаги.
дунавската равнина се дели на 3 части. първата е западната. тя е
най-ниската част, разполовена между р. тимок на запад и р. вит на изток,
с равнинно-платовиден характер. льосовите плата са наречени златий- най-
голяма е златията между р. огоста и р. цибрица. на запад от р. лом
речните долини имат кайоновиден характер, а на изток са асиметрични /
стръмни десни и полигати леви брегове/. средната част се разпростира
между р. вит и р. янтра. тя е с преходен характер по отношение на
релефа- има льосови плата и асиметрични долини / западна част/ и
възвишения и плата характерни за източната част. известни възвишения са
плевенските и павликенските височини, плата – некополско и свищовско.
особени форми на релефа са 14-те базалтови могили между свищов и
сухиндол. по дунавския бряг има свлачища.
източната част се простира на изток от р. янтра и стига до черно море,
тя е най- обширната. релефът й е платовидно-хълмист. известни са
поповските, разградските и самуиловските височини, шуменското и
провадийското плата, долините на р. голяма камчия и р. провадийска, а
реките от водосборния басейн на р. русенски лом образуват каньони,
дълбоки до 120м. за лудогорието и южна добруджа са характерни
суходолията, а по дунавския бряг свлачища.
надморската височина на дунавската равнина се увеличава от запад на
изток и от север на юг.
полезните изкопаеми в областта са предимно от седиментен тип. открити са
находиша на черни въглища в добуджанския басейн, които са неизползваеми
до момента, заради голямата дълбочина, на която се намират ; лигнитни
въглища в ломския басейн.
Граници
Дунавската равнина граничи на север с р. Дунав, на изток се простира до Черно море, а на запад — до устието на р. Тимок. Южната граница, най-общо казано, е Предбалканът, но тази граница има условен характер, тъй като в някои райони тя не е ясно изразена.
Климат
За обособяването на умереноконтиненталния климат е географската ширина, за планинската - релефът, а черноморската е оформена под влияние на Черно море. Пролетта е хладна и дъждовна, падат и градушки. Съществуват условия за образуване на късни слани.Първата половина на есента е топла, слънчева и суха. През втората половина времето захладнява, облачността нараства, валежите са продължителни, падат чести и трайни мъгли и духат силни ветрове. Понякога в началото на есента се образуват и слани.
Най-ясно изразена е температурната разлика през зимата (средните температури за северна България са около -1, -2°С, а за южна България са около 0°С). През лятото средните температури са близки около 20-22°С.
Ветровете са разнообразни, относително постоянни са северозападните и западните - през пролетта предизвикват затопляне, през лятото носят валежи. Сравнително често духа и североизточен вятър - студен през зимата и горещ през лятото. . Повърхнината на Дунавската равнина е хълмиста. Средната надморска височина е 178 м. Тази зона има ярко изразен континентален климат. Средната годишна сума на валежите се колебае от 500 до 600 мм. Най-много валежи падат през юни, а най-малко през февруари. Тук лятото е горещо, а зимата сравнително студена. Реките са къси и имат чести и големи колебания на нивата.
Сезон
Средна температура (°C)
Пролет
+4..+12
Лято
+12..+26
Есен
+12..+18
Зима
-17..+4
Източна Дунавска равнина се намира между р. Янтра и Черно море. Релефът е платовидно-хълмист.
- суходилия, най-типични за Добруджанското плато
- каньоновидни речни долини
- ветрилообразна форма на речната мрежа
- голяма част от реките губят водите си поради добре развития карст
- разчлененост на релефа
Най-изразителни форми: Поповски, Разградски и Самуиловски Височини; Шуменско, Добруджанско и Провадийско плато; Долнокамчийско понижение.
Дунавската равнина е добре стопански усвоена. Главно по тази причина естествената растителност и животинският свят са редки явления. Западната, средната и източната област на Дунавската равнина нямат съществени физикогеографски различия.
Полезни изкопаеми - черни въглища (добруджански басейн), лигнитни въглища (ломски басейн), гипс (с. Кошево, видинско ; оряховско), каолин (с. Каолиново), каменна сол (провадийско, варненска област), огнеупорни глини (плевенско), нефт (Долни Дъбник, плевенско), природен газ (Добруджа), манган (Оброчище, Църква (добричко), Игнатиево (варненско)), варовици и кварцови пясъци.
На територията на областта се намират две сериозни находища:
А/ Най-голямото в Европа манганово находище край с. Оброчище и с.Църква. Съдържанието на мангана в рудата е средно 28 % и е с дълбочина на рудничния пласт 290-420 м и средна мощност 10 м. То обхваща около 1 млрд. тона манган-силикокарбонат със съдържание на манган в границите 25-30%. До сега са били добивани само незначителни количества. Манганообогатителното предприятие е с капацитет от 8000 тона месечно за около 5000 тона концентрат със съдържание на манган от 34-36 %. Минно-геоложките условия не са от най-благоприятните- от рудника постоянно се изпомпва вода, като спирането може да доведе до наводняване на рудника.
Б/ Добруджанското въглищно находище обхваща територия до с. Македонка между гр. Балчик и Каварна в северна посока. Установени са пет въглищни пласта на дълбочина под 2000 м. Доказани са запаси от 1,2 - 2 милиарда тона от висококачествени залежи на черни въглища (калоричността им е 4,6 - 7 хиляди калории на килограм). Поради голямата дълбочина и сложните хидрогеоложки и миннотехнически условия не се предприемат експлоатационни работи.
Почви - най-разпространените почви в равнината са черноземните. Има също така сиви горски и алувиално-ливадни край речните долини.
Обработваемият фонд в България е съставен главно от черноземни почви и черноземни смолници (30 млн. дка), канелени горски почви (7 млн. дка), а другите видове почви заемат около 5 млн. дка от общия фонд. Най-плодородни са черноземите и черноземните смолници, следвани от канелените и сивите горски почви. Но голяма част от тях са трудни за обработване поради неблагоприятните им физико-механични свойства.
Най-големите части на моята природногеогравска област са Област Добрич и Варна.
- заема земите м/у р. дунав и старопланинска област (предбалкана),
водите на р. тимок и черно море
- ширина на запад – 25 до 30 км., на изток – надхвърля 120 км.
- равнинно-хълмист релеф
- най-висока точка – търнов дял (502м) в шуменските височини
- площ – 31 520 км, 1/3 от б-я
- средна надморска височина – 178 м
- развита в/у мизийската плоча
- релефа и се характеризира с асиметрични речни долини – стръмни десни и
полегати леви брегове на реките
- климат
- умерено континентален
- влажни и топли въздушни маси от запад и северозапад през пролетта,
лятото и есента
- през зимата е под влияние на източноевропейския антициклон
- температура
- ср. януарска температура -1с
- средна юлска +24с
- най-голяма средногодишна амплитуда +25с
- средна годишна температура 11с
- ветрове
- през лятото преобладават влажни западни и северозападни ветрове, а
през зимата студени североизточни
- в доброджа през лятото често духа горещ и сух южен вятър, наричан
„черен вятър” или „чалгън”
- валежи
- малки средногодишни валежи – 450 до 600 мм, с летен (юнски) максимум и
зимен (фефруарски) минимум
- почви
- срещат се главно – черноземни (карбонатни, типични и излужени) почви,
сиви и тъмносиви горски почви
2. основни дялове.
- западна част
- релеф:
- м/у долините на р. тимок и вит
- най-тясна от трите дяла
- най-равнинна
- в релефа и преобладават плоски вододелни ридове, техните полегати с
незначителен наклон склонове са известни като златии. най-значителен е
златията м/у р. цибрица и огоста
- води:
- реките лом, цибрица, огоста водят началото си от старопланинската
област. в равнината те имат асиметрични долини.
- максимумът на речния оток е през пролетта
- свлачищата са типични за дунавския бряг с дебела льосова покривка
- полезни изкопаеми са от утаечен произход :
- гипс – при с. кошава и сланотрън
- лигнитни въглища – в ломския басейн
- каолин – във видинско (ограничени запаси)
- природен газ – с.бутан, обл. монтана
- почви:
- заливните тераси са покрити с алвиално-ливадни почви, в/у тях се
развива влаголюбива растителност (върба, топола и др.) подходящи за
отглеждане на влаголюбиви култури – зеленчуци, коноп и др.
- богати на хумус льосови и черноземни почви – благоприятни за виреенето
на тревна (степна) растителност, зърнени култури (пшеница, царевица,
ечемик), а от техническите култури (слънчоглед, захарно цвекло,
ориенталски сортове тютюн – „бърлей” и „вирджиния”)
- на високите вододелни ридове на ограничени места се срещат и сиви
горски почви, върху който има широколистни гори, овощни култури и лозя
- животни:
- най-често се срещат – зайци, мишки, лалугери, яребици, пътпъдъци,
фазани, покрай р. дунав – диви гъски и диви патици
Отговор в тема
Няма проблеми.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат