Дунавска равнина-2

1. географско положение и граници. дунавската равнина е разположена
между река дунав на север и предбалкана на юг. на запад за граница служи
долината на р. тимок, а на изток достига областта на черноморското
крайбрежие. на североизток дунавската равнина е изкуствено ограничена от
държавната ни граница с румъния. южната граница е обусловена от
различното изражение в релефа при допира между пластовата платформена
структура на равнината и юротипните гънки на предбалкана. тази граница
започва от вододелното било между реките тимок и тополовец, по което
минава държавната ни граница със сърбия, продължава на югоизток по
северните подножия на рабишката могила, рида венеца и широка планина.
при с. чомаковци границата пресича р. искър и продължава на изток по
северното подножие на маркова могила, северната периферия на ловчанските
височини и по северното подножие на деветашкото плато достига долината
на р. росица. границата продължава на изток по северното подножие на
търновските височини, след което следи долините на голяма река и р.
черни лом, изменя посоката си на югоизток по северното подножие на
преславска и драгоевска планина и по долината на р. голяма камчия
достига черноморското крайбрежие. в тези си граници площта на дунавската
равнина възлиза на 31 522 км2, което съставлява 28,4 % от площта на
страната. дължината й в посока изток-запад е около 500 км, а широчината
се увеличава от 30 км на запад до 120 км в най-източните части на
добруджа и лудогорието.

2. геоложки строеж и развитие на релефа. платформената структура на
равнината предопределя сравнително слабото разчленение на релефа.
реките, преминаващи през дунавската равнина, се отличават с асиметрични
или каньоновидни долини. в източната част поради покритите карстови
форми някои от реките губят повърхностния си отток и придават специфичен
морфохидрографски облик на равнината. средната надморска височина е 178
м като се увеличава от запад на изток. височините и платата в източната
дунавска равнина значително разнообразяват морфохидрографската структура
и са предпоставка за по-дълбокото разчленение на релефа. в близост до
главната отводнителна артерия на равнината р. дунав, са характерни
алувиалните низини. най-обширни сред тях са чернополската (между долните
течения на р. искър и р. вит), свищовско-беленска и побрежието (между
русе и тутракан).

в тектонско отношение дунавската равнина е с типична платформена
структура, която се състои от палеозойски нагънат фундамент и дебела
хоризонтална мезозойско-терциерна надстройка