Дунавска равнина-3

дунавската равнина е най-северната физикогеографска област в българия.
простира се между р. дунав на север и предбалкана на юг, на запад
достига до р. тимок, а на изток - до черно море. докато на север, запад
и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата с предбалкана на
много места не е ясна и се прекарва условно. от запад на изток тази
граница минава по северните подножия на предбалканските ридове връшка
чука, венеца, широка планина, деветашкото плато, търновските възвишения,
преславската планина и по р. камчия достига до черно море. в тези
граници дунавската равнина заема площ 31 500 км2. дължината и от р.тимок
до черно море е 500 км, а ширината й - от 20-25 км /в западната част/ до
120 км /в лудогорието и добруджа/.

географското положение на областта въздейства върху климатичните, а
оттам и върху аграрната специализация на дунавската равнина, върху
развитието на селищата и транспортната мрежа.

2. геоложки строеж и палеогеографско развитие

дунавската равнина е развита върху мизийската плоча, която се отличава с
плоско наслоен релеф. основата й е изградена от нагънати палеозойски
метаморфни скали. върху тях са отложени седиментни скали с мезозойска и
неозойска възраст, а върху тях е развита плейстоценска льосова покривка.
дебелината на льосовата покривка се изменя от 40-60 до 100м. тя е
най-голяма в крайдунавските низини. льосът се отличава с голяма
порьозност и вертикална цепителност, което създава условия за образуване
на отвесни стени и свличания. крайдунавските низини и широките долинни
дъна са запълнени с алувиални глинесто-песъчливи и чакълесто-песъчливи
наслаги с кватернерна възраст. в мизийската плоча, в обсега на
дунавската равнина са установени две противоположни по знак локални
структури - ломска депресия на запад и севернобългарската подутина на
изток.

през палеозоя земите на дунавската равнина са залети от дълбок морски
басейн, където се отлагат седименти със значителна мощност. тяхното
нагъване е в резултат на проявите на херцинския орогенен цикъл. по-късно
е подложена на епейрогенно издигане и оттегляне на морския басейн.
продължителната проява на екзогенните процеси през палеозоя я превръщат
в обширен пенеплен. този пенеплен през мезозоя и терциера не е бил
подлаган на нагъвателна дейност, играел е пасивна платформена роля,
съпроводена с продължителни бавни земекорни колебателни движения.
по-късно някои райони са били подложени на значително разломяване. през
неогена поради колебателни движения и разломяване на платформата са се
образували плиоценски езерни басейни, където се извършва активна
седиментация. поради по-късното всеобхватно епейрогенно издигане и
оттегляне на езерните води се оформя нейният съвременен облик