Дунавска равнина-4

дунавската равнина заема земите между р. дунав и най- северните гънки на
старопланинската област(предбалкана).на запад се ограничава от долното
течение на р. тимок, a на изток достига до брега на черно море. тя е
част от обширната долнодунавска низина, разположена между карпатите и
стара планина. докато на запад ширината й е от 25 до 30 км, на изток тя
надхвърля 120 км. ниската част на равнината покрай р. дунав обхваща цяла
поредица от наносни низини, по- известни от които са арчаро-орсийската
низина, ломската и оряховската златии, чернополската и
бръшлянската(побрежие)низи на.оста-налата много по-голямата дунавската
равнина има подчертано изразен равнинно-хълмист характер. в нейните
предели най-високата точка е търнов дял(502 м.) в шуменските височини.
площта й възлиза на 31 520 кв. км., т.е. близо 1/3 от територията на
българия. средната й надморска височина е 176 м. от реките искър и янтра
се поделя на 3 части: западна, средна и източна.

дунавската равнина е развита върху мизийската плоча, която се отличава с
плоско наслоен релеф. релефът й се отличава с асиметрични речни долини
-стръмни десни и полегати леви брегове на реките.

на юг преобладават черноземните почви, а на север - льосови почви.
льосът при дунавския бряг има дебелина 100 м., а на юг - постепенно
намалява. типични за дунавската равнина са плоските междудолинни ридове
и ниските възвишения.
запад и северозапад през пролетта, лятото и есента. през
зимата равнината попада под влияние на сибирския антициклон, който носи
студени арктични въздушни маси. средната януарска температура е
отрицателна (-1 градус с), а средната юлска температура е +24 градуса. в
дунавската равнина е най-голямата за сраната температурна амплитуда-25
градуса. тази амплитуда подчертава континенталния характер на климата.
средната годишна температура е 11 градуса. през лятото преобладават
влажни западни и северозападни ветрове, а през зимата - студени
североизточни ветрове. в добруджа през лятото често духа сух южен вятър,
който изсушава почвата и нанася щети на селското стопанство. местното
население го нарича"черен вятър" или "чалгън". средногодишните валежи са
малки- от 450 до 600 мм. те имат летен (юлски) максимум и зимен
(февруарски) минимум. в посока от запад към изток се наблюдава намаление
на валежите. най- малко валежи падат в източна добруджа - 450-500 мм.
същото количество валежи падат по дунавския бряг в обсега на реките вит
и осъм и при устието на р. янтра.