АЗ ОБИЧАМ НЕГО, ТОЙ ОБИЧА ДРУГА

[renigildo]

Аз обичам него, той обича друга.Тя е за него и аз го виждам, но не искам да го према.Е всичко започна когато отидох в един напълно непознат клас, с напълно непознати хора.Влезнах и се блъснах в най-красивото момче, той ме прегърна заради сблъсъка, след товеа ме пусна леко и след като тръгна към подиума, ме погледна, препъна се и падна.Е разбира се сега трябва да кажа „и аз се влюбих в него още от тогава, от първият поглед...”.Но не, погледнах го, врътнах си главата и си помислих „надут пуяк... и какво гледа?!?”.Една година мина и аз не бях променила мнението си за него, но приятелката ми много си падаше по него.Постоянно говореше и говореше, изтъкваше все добри черти у него, но аз само й помагах , давах й съвети за него.Така и така, той наистина се оказа пуяк, при това доста надут и не погледна приятелката ми.Е на следващата година, тя продължаваше да говори и мисли само за него и аз започнах да се овличам.Тя забеляза и постоянно ме питаше, дали заради постоянните въпроси или заради това че не бях сигурна, аз все пак не признах дори пред себе си, че го харесвам.Лека по лека, той обвзе мислите ми, знам че звучи банално но...И от чувство на вина, аз просто неможех да гледам приятелката си в очите.Подмисленно придизвиквах скандал с нея и за най-малкото нещо, отблъсквах я, не я изслушвах (просто неможех да слушам за него) и така тя не разбра защо, а да ви кажа честно и аз все още незнам, но се разделихме.Скоро тя замина за Италия така че, аз си намерих нови приятели – момче и момиче.Те бяха наистина мили,но знаеха ясно какво чувствам към това момче.Не правиха проблем, пък и нямаше за какво, така че макар да беше егоистично една вечер реших че ще се постарая да направя нещо.Обичах го, странно защото въобще не го харесвах.. Понеже съм добра ученичка, а той разбира се не е, такаче го поканих да седне до мен.Той прие, но несе интерсуваше от мен по този начин.Но макар да знаех това, аз хлътвах все повече и повече.Но когато той хлътна по мен, идиотката аз не посмях да мина по нататък, нензам точно защо.Нищо не направих и искрата бързо загасна, на следващата година (сегашната всъщност) аз забелязах нещо съвсем ново, което не бях забелязала до сега.Той флиртуваше с едно друго момиче, разбира се нито той ми е някакъв, нито пък аз на него, такаче не би трябвало да има проблем, но когато го видях да й се усмихва (точно по този начин по който бях сънувала толкова пъти) разбрах че не съм успяла да го забравя, но и не исках той да обича друга(егоистично от моя страна, но не предполагах че още го обичам, а така ревнувах когато ги гледах заедно).Незнам дали защото го обичах или просто защото от егоизъм не исках да се вижда с друга.Сега обаче виждам, че те всъщност си подхождат, почти идеални са (или перфектно-идеални, но просто немога да го приема).Обичам и двамата, всъщност тя ми приятелка, но незнам какво да правя.

[BlueCat]

Той не заслужава твоята любов. Намери си някое нормално момче, което да обикнеш. И внимавай да не направиш отново грешката да загубиш приятелка заради него.

[evelinka1122]

живота не свършва с едно момче... просто обърни нова страница от живота си! успех

[cinderella_gugutka]

като го оби4аш толкова защо за толкова време не си му признала за 4увствата си(няма зна4ение кой го оби4а и кой оби4а той-щом изпитваш нещо трябва да го споделиш)

[MeGGiTy]

Не ми се е случвало и дано не ме сполети подобно нещо, защото е много гадно.

[therocky]

На т'ва му се вика несподелена любов!
И не не ми се е случвало

[FlashMX]

Да, но само веднъж. И в момента може да се каже, че съм в това положение , но е малко по... сложно.

[ThePowerOfLove]

Случвало ми се е, не е никак приятно.
Но ти си направила грешка като не си му казала, можело да се получи нещо между вас. А сега щом момичето ти е приятелка и виждаш, че се разбират, по-добре не се меси. Ако можеш си намери друг.

[KisSsSsSs]

На всеки му се е случвало.. просто няма как.
Има ги и тези моменти, но просто трябва
да се преодолеят.. трудно е, но вече лесно НЯМА.