"My god...let me out."

[ScionOfStorm]

“My God…
…let me out”.

Отвъд преградата
С шипове и глави извита;
Там, след грамадата
От човешка плът насечена, избита.
Забравената птица
С ирис от стомана впива взор.
От перушината – рекица
Потича и с плисък среща двор.

В него няма радост или мъка
Само дедите мои ме чакат там.
Миг на събиране, секунда на разлъка
Тук човек не струва (дори) златен грам.
Сред дърветата рижа сянка се промъква
И очи на ловкиня следят тъмен зрак.
Тук силуетът на душата се гордо смъква
И гарван привества го с димен грак.

Пред преградата съм;
Зарит от тела, кръв и гротеска.
Това е ужасен, ужасен сън
Плод на нестихващата ми треска.
Няма рижи коси или забравена птица
Само гарван лежи; в очите му няма искрица.

[Devilsplaymate]

Много добро, както винаги (: