"Имало едно време един принц и една принцеса..." Така обикновено започват повечето приказки.Моята е малко по-различна,защото не е в миналото,а в настоящето.Моят принц го срещнах съвсем случайно...може би дори не съм искала да го срещам.Просто се случи.Когато най-малко очаквах,тогава той пристигна.Вярно,нямаше бял кон,или в наши дни,бял мерцедес,но живота не е идеален.Шегувам се.Но по същия начин като в приказките,любовта дойде и ме зграбчи без да пита дали искам или не.Но аз не се възпротивих срещу това тя да заеме малко местенце в моя иначе сучен живот.Нямах нищо против това да споделям радоста или тъгта си с друг човек,който ме разбира и обича.Мога да кажа с положителност,въпреки,че не съм го очаквала,че тази любов ми дойде много добре.Ако мога да кажа дори освежаващо.Имах нужда от някой до себе си,въпреки че доста често повтарях пред себе си,че не е така.И съм грешала....и то много.За разлика от другите хора,които казват,чесъжаляват за грешките си...то аз не.Защото за първи път в живота ми една грешка ме научи колко много бях изпуснала.
И да,моята приказка има щастлив край!