Признаците за калсификация на счетоводните сметки зависят от преследваните цели,тъй като е необходимо да се осигури във всяка класификация,нейната значимост и познавателност ще използваме следните принципи за класифициране:
1.Класификация на счетоводните сметки според според връзката им със счетоводния баланс-тези сметки осигуряват информация за съставяне на баланс и в зависимост от това как информацията се използва за съставянето на счетоводния баланс се различава:
а)балансови сметки-те имат пряка бръзка със счетоводния баланс и чрез тях се осигурява информация за балансовите статий.В някой случей найменованието на балансовите статий съвпада с тези на счетоводните сметки,а в други случей информацията от няколко счетоводни сметки се обединява в една балансова статия;
-активни балансови сметки-са тези чрез които се осигурява инаформация за съставянето и изменението на активите на предприятието,началното салдо на тези сметки се записва в дебита,увеличенията са в дебита(D t) ,а намаленията са в кредита(Kt). Дебитната сума представлява: дебитен оборот(D t o) плус дебитното салдо(Ds).Крайното салдо също е дебитна информация,която се използва за формирането на активните балансови статий.
Пример:Матеряли,сгради,тра спортни средства,вземания от клиенти и други.
- пасивни балансови сметки-са тези чрез които се осигурява информацията за състоянието и изменението на собствения капила и пасивите на предприятието.Началното салдо се записва в кредита увеличенията също,а намаленията в дебита.Крайното салдо е кредитно и информацията се използва за формирането на пассивните балансови статий.
Пример:основен капитал,резерви,допълнител ен капитал,персонал и други.
-Активно-пасивни балансови сметки-са тези чрез които се осигурява информацията за състоянието и движението едновременно на Активите и Пасивите.Тези сметки служат за отразяване на сметните взаймотношения,характера на които през отчетния период се променя в едни случей се отчитат вземания от трети лица,а в други задължения кредитното салдо се определя едва в края на отчетния период и съответното им участие за формирането на активните или пасивните балансови сметки.
Пример: Разчети,разходи за лихви,разчети по застраховки и други.
2.Транзитни сметки-са тези които се използват през отчетния период,но се приключват и не осигуряват информация за балансовите статий.Натрупаната в тях информация се отнася в други сметки.Такива са разходи за матеряли,заплати и други.
3.Задбалансови сметки-служат за отразяване на състоянието на специфични обекти свързани с дейността на предприятието,подразделят се на Активи и Пасиви.Крайното салдо на активните задбалансови сметки са дебитни и информацията се използва в сумарен вид за формирането на раздел “Разходи” от актива на баланса.Крайното салдо на пасивните задбалансови сметки са кредитни и информацията се използва в сумарен вид за формирането на раздел “Активи”.
Класификация на счетоводните сметки според степента на обобщаване на отчетните обекти:
Според този признак счетоводните сметки се подразделят на синтетични и аналитични.
1.Синтетични счетоводни сметки-чрез тях се отчитат еднородни по своето икономическо садържание отчетни обекти.Те дават обобщена информация за обектите само в парично изражение и информацията се използва за съставянето на счетоводен баланс към определена дата.
2.Аналитични счетоводни сметки-чрез тях се отчитат отделни видове отчетни обекти,тези сметки дават значително подробна информация за обектите в парично изражение ,а когато е необходимо едновременно в парично и натурално израцение,като броят на аналитичните сметки към определена синтетична зависи от самия отчетен обект.От конкретните нужди на информация и от наличната електронно изчислителна техника.
Счетоводни сметки според икономическото съдържание на отчетните обекти:
Тази класификация показва какво се отчита чрез всяка сметка – конкретно какъв отчетен обект се отразява с нейна помощ дава възможност да се определят какви видове са сметките.Трябва да се използват с оглед пълно характеризиране на всички наблудавани обекти.Според този признак сметките се подразделят на следните групи:
1.Сметки за отчитане на Активи-тези сметки се подразделят на два вида:
а)счетоводни сметки за отчитане систоянието и изменението на дълготрайните активи (ДА) (машини,сгради,земи и други);
б)счетоводни сметки за отчитане състоянието и изменението на краткотрайните активи(КА) (матеряли,клиенти,каса и други).
2.Счетоводни сметки за отчитане на цобствения капитал-служат за отразяване на собствените източници за придобиване на активи.
3.Сметки за отчитане на Пасиви-служат за отразяване на задалженията на предприятията,те се разделят на:
а)сметка за отчитане на получените заеми;
б)сметки за отчитане на конкретни задължения;
в)сметка за отчитане на финансиранията на дълготрайните активи(ДА),те биват:
-финансирания за текуща дейност;
-финансирания за придобиване на дълготрайни активи(ДА).
4.Сметки за отчитане на стопанските процеси-те служат за отразяване на определен комплект от взаимосвързани стопански операции-сметките се приключват след завършване на съответния процес и при наличие на дебитно салдо.При тези сметки се показва,че процесът още не е завършен.Такива сметки са доставки-301,сметка 207-разходи за придобиване на дълготрайни матерялни активи(ДМА),611-разходи за основни дейности и други.
5.Сметки за отчитане стопанско правни отношения-те служат за отразяване чужди активи които временно и намират в предприятието чужди дълготрайни матерялни активи,нематерялни далготрайни активи,чужди финансови активи,дебитори по условни вземания и собствени активи не невключени в стопанския период.
Класификация на счетоводните сметки по по структура и значение:
Структурата на счетоводните сметки характеризира техния строеж за конкретни обекти отразени чрез определени сметки за тази цел.Те ни показват наличието и значението на началното и крайното салдо,съдържанието на дебитните и кредитните обороти по какви признаци и разрези те се откриват и водят.
1.Основни – използват се за отчитане състоянието и промените на имущественото и финансовото съсътояние на предприятията.Тези сметки са балансови тъй кто информацията от тях служи за съставянето на счетоводния баланс:
а)имуществени – чрез тях отчитаме състоянието и промените на имуществото,такива сметки са: 206,302,303,304 и т.н.,всички са активни.Към тях се откриват и водят аналитични сметки по конкретни видове имущество в натурално и стойностно изражение;
б)финансови – отчитат състоянието и движениетона финансовите ресурси по предназначение в зависимост от тяхното местонахождение и форма на съхранение :501,502,503,504,511,512,513,514 всички сметки са активни.
Класификация на счетоводните сметки. Същност и значение. Принципи
Oбособяването на видовете счетоводни сметки и тяхната класификация се обуславя от предварително избрани критерии, съобразно с възприетия информационен модел на счетоводството. Класификацията им също се свързва със системния подход. Пренебрежението към този подход създава условия за големи различия, при класификацията на счетоводните сметки. Делението на сметките по правилата и закономерностите на системния подход е логически най-издържано. То е едно продължение на системния подходв баланса и балансовата система. Така счетоводните сметки се делят на:
активни и пасивни
синтетични и аналитични
според икономическия характер на отразените в тях обекти, процеси ресурси, резултати, стопанско- правни отношения, т.е. по подразделенията на Националния сметкоплан.
Според тяхната структура, съдържание и предназначение счетоводните сметки се класифицират на:
балансови счетоводни сметки
операционни счетоводни сметки
финансово-резултативни счетоводни сметки
задбалансови сметки
Балансовите сметки, чрез които се отчита конкретен икономически обособен в предприятието ресурс или конкретно обособено негово задължение. Всяка наличност на ресурс или на задължения на предприятието се показва в счетоводния баланс в паричностойностен израз.
Съобразно с конкретния състав на ресурсите и правния характер на задълженията и техния режим на управление, основните счетоводни сметки се подразделят на 5 групи:
Сметки за материалните ресурси
Сметки за дълготрайни нематериални ресурси
Сметки за капиталите
Сметки за разчетите
Сметки за паричните средства
Сметките за материалните ресурси се наричат още инвентарни, вещни счетоводни сметки поради това, че чрез тях се отчита състоянието и движението на ресурси имащи материално- веществен характер. В тази подгрупа се включват сметките за отчитане на дълготрайните материални активи и на материалните запаси. По-конкретно тук се включват всички сметки от група 27 и група 20. Сметките от тази група са активни.Те се дебитират при постъпление на съответния ресурс в предприятието, а се кредитират при отписването му, респективно при потреблението му.В края на отчетния период тези сметки могат да имат само дебитно салдо или да нямат салдо.
Сметките за дълготрайните нематериални активи са втората подгрупа от балансовите счетоводни сметки. Чрез тях се отчитат ресурси на предприятието, които нямат конкретна натурално-веществена форма и стопанската изгода от тях би се осигурила за повече от един отчетен период и ползата от тях е реално измерима и рeално доказуема. Това са всички сметки от група 21.
Съществено изискване е дълготрайните нематериални активи да се посочват в счетоводния баланс, когато може да се докаже, че предприятието ще има в бъдеще стопанска изгода.Тези сметки също са активни.
Третата поdгрупа балансови сметки е подгрупата на сметките за капиталите. Капиталът е паричния израз на стойностtа на вложените в предприятието активи. Капиталите се разделят на собствени и привлечени отвън. Сметките за капиталите например са: сметка Регистриран капитал, сметка Нерегистриран капитал, сметка Заемен капитал и други. Тези сметки за пасивни счетоводни сметки, тъй като служат за отчитане на задължения на предприятието. Те могат да имат кредитно салдо или да нямат салдо.
Сметките за отчитане на разчетите са четвъртата подгрупа. Те се разделят на 3 вида:
Разчететни сметки за отчитане на вземания на предприятието
Разчетни сметки за отчитане задълженията на предприятието
Разчетни сметки за едновременно отчитане и на вземания и на задължения на предприятието
Към разчетните сметки за отчитане на вземания могат да бъдат: сметка Клиенти, сметка Подотчетни лица, сметка Разчети по липси и начети. Тези сметки са активни. В края на отчетния период могат да имат само дебитно салдо или да нямат салдо.
Сметките за отчитане на задължения могат да бъдат: сметка Доставчици, сметка Други кредитори и други. Тези сметки са пасивни- в края на отчетния период могат да имат само кредитно салдо или да нямат салдо.
Разчетните сметки, които служат за отчитане едновременно и на вземания и на задължения са активно- пасивни сметки, тъй като в края на отчетния период могат да имат дебитно или кредитно салдо или да нямат салдо. Такива сметки са : сметка Разчети по социалното осигуряване, сметка Персонал, сметка Разчети по лихви и други.
Петата подгрупа балансови сметки- това е групата на паричните счетоводни сметки. Тези сметки служат за отчитане на паричните средства на предприятието- в левове и във валута. Такива сметки например са : сметка Каса в левове, сметка Каса във валута, сметка Разплащателна сметка в левове, сметка Разплащателна сметка във валута, сметка Акредетиви във валута и други. Всички тези сметки са активни- в края на отчетния период могат да имат само дебитно салдо или да нямат салдо.
Втората група счетоводни сметки е групата на операционните счетоводни сметки. Това са сметки, които служат за отчитане на процесите в предприятието и произтичащите разходи и приходи. Тези сметки се използват в отчетния процес в резултат на възникващи в предприятието през отчетния период стопански операции. По тази причина те не участват в счетоводния баланс при балансовото отразяване на пасивите и активите на предприятието. Тези сметки могат да бъдат обединени в четири подгрупи съобразно техния строеж и предназначение.
Първата подгрупа опреционни сметки са събирателно- разпределителните счетоводни сметки за разходи. Тези сметки са активни. Обикновенно нямат салдо в края на отчетния период.
На второ място са събирателно- разпределителните счетоводни сметки за приходите. Тези сметки са пасивни, тъй като чрез тях се отчитат източници на средства. Част от тези сметки остават в края на отчетния период без салдо, но има такива които в края на отчетния период са със салдо, което системно се погасява през следващия отчетен период. Такива сметки са: сметка Приходи за бъдещи периоди, сметка Финансови приходи за бъдещи периоди, сметка Приходи от лихви и други.
Третата подгрупа са калкулационните счетовни сметки. Такива са тези , в които системно по реда на възникването им се отразяват разходите в предприятието. Те са активни сметки. Със завършване производството на продукта на труда те се закриват, като този продукт се записва в съответната сметка за отчитането му. Салдото в края на отчетния период представлява сумата на разходите в незавършеното производство, а при доставка – незавършена стойност на доставката. Такива сметки са: сметка Разходи за основна дейност, сметка Разходи за социално-битова дейност, сметка Доставка на материали и други.
Четвърта подгрупа са операционно- резултатните сметки. Такива сметки са: сметка Приходи от продажби на продукция, сметка Приходи от продажба на услуги и други.В края на отчетния период тези сметки се приключват – нямат салдо.
Третата група сметки са финансово- резултатните счетоводни сметки. Тези сметки служат за отчитане крайния резултат от целокупната дейност на предприятието- печалба или загуба. Отчитането на този краен резултал се осъществява чрез сметките: сметка Непокрита загуба от минали години, сметка Неразпределена печалба от минали години и сметка Печалби и загуби от текущата година.
Сметка Непокрита загуба от минали години е активна.
Сметка Неразпределена печалба от минали години е пасивна, тъй като чрез нея се отчита форма на проявление на собствения капитал на предприятието. В края на отчетния период тя може да има само кредитно салдо.
Сметката чрез която се отчита финасовия резултат през отчетната година е сметка Печалба и загуба от текущата година. Тя е активно- пасивна сметка, в края на отчетния период тя може да има дебитно или кредитно салдо. В случай на загуба през отчетния период салдото ще бъде дебитно, а при печалба кредитно. В началото на следващия отчетен период салдото по тази сметка се пренася чрез съставяне на счетоводна статия в сметка Неразпределена печалба от минали години или в сметка Непокрити загуби от минали години- в случаите на крайно дебитно салдо. По такъв начин в началото на следващата година сметка Печлби и загуби от текущата година се открива без начално салдо.
Регулиращите сметки са четвъртата група счетоводни сметки. Те биват прилежащи и контрарни. От своя страна всяка една от тези два вида подсметки бива активна и пасивна.
Петата група сметки е тази на задбалансовите сметки. Системата на задбалансовите счетоводни сметки е предназначена за отчитане на такиви активи в предприятието, които са включени в неговия стопански оборот, но не са негова собственост, на активи и пасиви на предприятието, които не участват по различни причини в този оборот както и на условните вземания и задължения на предприятието. Воденето на задбаланосви сметки в счетоводството на предприятието дава възможност за създаване на допълнителна информация нужна на ръководството при осъществяване на контрола му в използване на временно привлечени отвън ресурси и уреждане на взаимоотношения с други предприятия и лица по този повод за наличието на потенциални ресурси и други.
Тази класификация на сметките не бива да се приема като единствена. Ако например се възприеме за критерий степента на обобщаване на съответния обект отчитан чрез счетоводните сметки те се подразделят на синтетични и аналитични. Обикновено синтетичните счетоводни сметки имат общовалидно значение при организацията на счетоводството в рамките на цялата страна. Такива сметки например са: сметка Материали, сметка Стоки, сметка Сгради и други.
За нуждите на управлението и контрола обаче е необходимо детайлна информация за всеки вид от отчетните обекти, за тяхното функционално предназначение, за тяхното местонахождение. Това се постига чрез воденето на аналитични счетоводни сметки към дадена синтетична сметка.
Организацията на аналитичното отчитане на обектите на счетоводството се определя и осъществява от съставителя на годишния финансов отчет (главен счетоводител или длъжностно лице).
Душата на Елисавета е ту окрилена, ту разпъната на кръст
(„Крадецът на праскови” – Емилиян Станев)
І. Въведение:
Едно от най-големите постижения на съвременната българската литература е известната творба на Емилиян Станев "Крадецът на праскови". Повестта разкрива писателя като познавач на човешката душевност. Тя е най-превежданата му в чужбина творба, защото поставя проблеми с общочовешко значение.
ІІ. Теза:
Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта. Авторът разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Елиhttp://www.teenproblem.net/forumсавета. Всъщност това е история за драмата на една жена, която среща любовта в неподходящо време и място. Главната героиня търси своето щастие, смисъла на своя живот и го достига. Но тази ...любов предизвиква конфликт в душата и ценностната система на Елисавета – между повелите на сърцето срещу здравия разум, между моралните норми и отговорности към обществото и порива към щастие.
ІІІ. Доказателствена част:
Животът на Елисавета преди срещата й с пленника:
Първата поява на героинята в повестта “Крадецът на праскови” е в спомените на стария учител по математика.Читателят научава за някаква “история “ на героинята още преди първата й директна поява. Първото впечатление, което си изграждаме, е от спомена на повествователя - някогашното момче: „тайнствено красива” , „облечена в светлосиня рокля, с широки ръкави, през които излизаха нейните ослепително бели, разголени ръце», с къдрава «златиста и буйна» коса, която лежи «разчесана в скута й». Прилича на «привидение», «същество от неземния и магьоснически свят на приказките». Очите й са «дълбоки и сини, изпълнени с мека светлина и с тъга». Според учителя жената на полковника «беше красива жена, преминала първата си младост, и сега излъчваше уморената и презряла хубост на отминаващо лято. В големите й очи се долавяше нещо замислено, твърдо, дори мрачно, което придаваше на погледа й студен израз».
Елисавета се омъжва за полковника, за да си осигури материална сигурност. Авторът постепенно разкрива образа на главната героиня като потомка на «видно, ала обедняло семейство», което я подтиква към брак, отговарящ по-скоро на общественото положение на рода, отколкото на нуждата от човешка близост и любов. Речта й е вежлива, показваща изисканост и култура, присъщи за горните слоеве на обществото. Патриархалният морал, в който е възпитана, налага отказ от удоволствията на живота - един традиционен начин на живот без емоции и любов. Лиза е откъсната от света, ограничена в еднообразието, лишена от всякакви емоции и близост в брака си. Тя е бездетна, което допринася за нейната самота и емоционална бедност. За нея е непознато чувството любов. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен. Всъщност тя е лишена от свободата си. Няма стимул, който да придава смисъл на живота й. Приема с “търпение” нещастния си съпружески живот, самотата, войната и невъзможността да общува с други хора освен с ординареца и слугинята Марьола: “В самотните часове, които прекарваше всеки ден, тя изпитваше най-силно това неизказано чувство на отчаяние и малоценност, което измъчва безплодните жени на прага на старостта".
Нерадостният живот на героинята не я озлобява. Според нея дори по време на война хората трябва да бъдат „по–човечни”. Красноречив е жестът, когато Елисавета дава храна на непознатия и му обещава да му донесе обувки. Това показва нейното добро, състрадателно сърце, но и желанието й да общува с хора. Със съпруга си героинята не се чувства добре, но изпълнява задълженията си и поддържа у другите представата за нормални семейни отношения.
Елисавета не е щастлива. Отказала се от учителската професия, непознала радостта на майчинството, без да обича своя съпруг, за когото е омъжена не по любов, тя се примирява, че животът щ е пропилян. Външният свят почти не я докосва и тя намира утеха само в книгите. Очите щ изразяват отчаяние и обреченост, душата щ копнее за нещо различно, романтично и красиво. В този момент среща любовта. Тази толкова нужна за спасението на душата на Елисавета любов й дава военнопленника Иво Обретенович. Той й показва красотата и смисъла на живота. Затова тя започва връзка с него. Тръпката, която се появява, и чувствата, които изпитва, са непознати за нея. След всички емоционални лишения тя заслужава нещо по-различно, което да разнообрази ежедневието й и да осмисли живота й.
2. Окрилената душа на Елисавета
След първата среща с Иво на преден план в душата на Елисавета избликва чисто човешката жажда за свобода и щастие, защото без тях човекът не може да се радва на пълноценно съществуване. Обземат я силни емоционални преживявания. Тя започва да усеща непознати досега чувства: “Погледна настрана, усещайки как дишането й се затруднява и как кръвта лудо започва да чука в слепите и очи.” Осъзнава, че е влюбена в него и е готова да изостави всичко в името на тази любов. Понесена на крилете на любовта тя се преобразява в едно “вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Всичко, което се случва, променя влюбената жена, тя се чувства по-силна, предоставя й се втора възможност за живот, сега светът за нея е по-различен, по-магичен, по-красив. Изпълнена с увереност в силата на своите чувства, Елисавета е готова да отстои полученото щастие с цената на всичко. Внезапно бликналото чувство не се подчинява на бушуващата война, на политически или идеологически ограничения, на битовите порядки. Тази стъпка встрани от общоприетото й дава не само радост и удовлетворение, но и възможност да разбере смисъла на свободата, защото за първи път в живота си тя обича. Появата на Иво Обретенович превръща Елисавета в личност, в “разбунтуван” човек, който е в състояние да се противопостави на всичко и на всеки: тя губи търпение и започва да се съпротивлява на нещата, които до този момент са били “нормални” за нея; започва да изисква уважение към себе си, преосмисляйки постепенно ценностите на съществуването си.
Елисавета изцяло се променя като личност, защото любовта й дава свобода: “От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета, която познаваше...”. От самотна жена с “чувство на отчаяние и малоценност”, която се вижда “пред прага на старостта “, тя се превръща във влюбено младо момиче, очакващо с трепет и вълнение своя любим. Нежността и обичта я преобразяват - тя се подмладява, вижда света през различни очи, в една прекрасна светлина, ”изпълнена с благодарност и обич”. Знае заради кого и защо живее, с трепет очаква всеки миг и е жадна за всеки поглед на любимия: ”алчна към всеки отминал миг от тия два часа под липата”. Започва да вярва във възраждащата сила, в красотата, в прелестите, които я заобикалят, и благодарение на споделените мигове с пленника и тя става част от цялото това щастие. Неочакваната любов осмисля живота на Лиза: “усещаше, че се изпълва със самоувереност... Той й дава цялата онази топлота, която й е липсвала през всичките онези години, прекарани с полковника ...”
Главната героиня се променя не само духовно, но и външно: „Лицето й имаше прясна и свежа руменина... Очите й светеха с лъчезарна чистота..., а устата й се усмихваше в единия си ъгъл загадъчно”. Новото чувство е като възраждане, провокирано от всемогъщата магия на любовта. Споделените любовни радости, разкрепостеният устрем на сърцето се излъчват от целия й облик - тя изглежда по-млада и по-красива. Дори слугинята Марьола забелязва промяната и изненадва Елисавета с „правдивостта си”: „Трябва да ви е леко на сърцето. Човек се подмладява, когато душата му е свободна.”
3. Конфликтът в душата на Елисавета:
Елисавета мечтае за бъдеще, свързано с пленника, но не може да забрави миналото и да заглуши съвестта си, свързана с миналото и съпруга й. В произведението намираме ясно изразен конфликт: от една страна са човешката нужда от любов, от свобода и щастие, от пълноценен живот - основна отговорност към себе си; от другата страна са отговорностите към семейството и обществото.Този конфликт е достатачен, за да засили драматизма на ситуацията до крайност. Към него се прибавят национална омраза, преминаваща в лична, предразсъдъците и обществения морал, докато се стигне до един трагичен възел, който е почти невъзможно да се разплете.
В цялата повест Емилиян Станев следи съвсем отблизо психологическите нюанси у героинята си, промените, настъпващи у нея, редуващите се противоречиви състояния на духа - много богатата гама от окрилена самонадеяност до плашещи предчувствия. Несъмнено пред Елисавета стои въпросът за нравствеността на предлагащия й се избор. Героинята е обзета от постоянни вътрешни противоречия и колебания - дали ще намери сила и смелост да избяга от тъй омразната й колиба или завинаги ще позволи на тягостната атмосфера да смачка живота й. Тази силна любов я раздвоява, разкъсват я гордост и срамежливост. Елисавета стои на границата между гласа на сърцето и този на разума: “ Душата й бе разделена на същества: едното - примирената, угнетената жена, чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото - непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо. Първото не й предлагаше вече нищо в своята равна строгост, но и не я заплашваше с нищо. То бе твърде разумно, за да се надява тепърва на живота, и не желаеше нищо освен спокойствие.” След разтърсващи душата колебания героинята на Емилиян Станев избира да даде живот на второто „същество”, на което тя се съпротивлява и което се оказва по-силно от „мъчителните пристъпи на съвест”, „отхвърляйки всички морални забрани и всякакви разумни доводи”. Авторът отвежда читателя до важни житейски ценности и изводи за живота, за смисъла на човешкото съществуване и любовта и му дава представа за тежките условия, при които е принудена да живее българската жена в отчуждения свят на войни и строг морал. Макар душата й да се бунтува, да осъжда “безкрайната сложност и сила на усещанията”, тя жадува да остане сляпа за “околния свят”, да се откъсне от оковите на “угнетена жена” с “пропиляната младост “ и да се радва на младостта на сърцето си.
Понякога душата на Елисавета е разпъната на кръст от „страх пред предстоящето”, вътрешната борба я разкъсва, но образът на любимия връща вярата и самочувствието и. Героинята е изстрадала жена, която след дългите години без щастие в брака решава да промени своя монотонен живот, като преследва това, което желае. Подчинявайки се на поривите на душата си, тя изживява истинска любов и умира заради нея. Затова остава в съзнанието на читателя като човек със силна воля.
ІV. Заключение:
Свободата и щастието – две от най-важните ценности на човешкото съществуване. Срещу тях обаче се възправят не само нормите на закостенелия патриархален морал, а и човешката съвест. Затова изборът на героинята е така дълбоко изстрадан и драматично категоричен. В повестта „Крадецът на праскови” ставаме свидетели за пореден път, че за любовта няма граници, тя е мощно чувство, издигащо се над живота и над смъртта. Емилиян Станев я утвърждава като основна двигателна сила в живота, като пробуждане на сетивата, водещо към един по-добър свят. “Защо да не бъдем по-човечни?” – сякаш “пита” творбата, описвайки драмата на “човечната” любов, преодоляла границите на неразбирането, отчуждението, предразсъдъците и егоизма.
Опишете всеки от героите-Елисавета,Иво и полковника
Крадецът на праскови" е творба,представяща една любов и
преградите пред нея.Героите в творбата показват,че може да
съществува една невъзможна любов по време на война.Елисавета и
Иво изграждат една духовна връзка помежду си,преодоляваща всички
пречки.Елисавета е красива жена,на средна възраст,която заради
патриархалния морал на който е възпитана,се омъжва за полковника,
за да си осигури материална сигурност.Патриархалният морал налага
отказ от удоволствията на живота-един традиционен начин на живот,
лишен от емоции и любов.Лиза е откъсната от света,ограничена в
еднообразието,лишена от всякакви емоции и близост в брака си.Тя е
бездетна,което допринася за нейната малоценност,самота и емоциона-
лна незадоволеност.За нея е непознато чувството любов,тя е лишена
от свободата си-физически.За жена като Елисавета,в нейното поло-
жение е нормално да се поддава на старостта,заради това,че жената
има нужда да знае,да й казват,че е обичана,защото има ли смисъл
да живее иначе?!Трябва да има причина,стимул,който да придава
смисъл на живота й.Аз подкрепям постъпката на Елисавета.Тя се е
омъжила,подтикната от моралните ценности,на които е възпитана.
Затова тя започва връзка с Иво,защото тази тръпка,която се появява
и това,което изпитва е непознато за нея.Това,че той идва заради
нея,засилва тръпката и желанието,изкушението да бъде с него.
Смятам,че след всички лишения,тя заслужава нещо по-различно,което да предаде някакво разнообразие в ежедневието й.Иво олицетворение
на борбения човек,който не се предава въпреки обстоятелствата,на който е подложен.Той е запазил духа си,младостта си,за разлика от Елисавета преди да го срещне,и най-вече желанието за живот и наслада от удоволствията,макар и изричайки се на опастност(връзката с Лиза).
Той притежава това,което липсва на полковника и с това привлича
Елисавета.Притежава способността да прави Елисавета щастлива,да и
показва любовта си,да я кара да се чувства обичана и желана,и я
въвежда в света на мечтите,да разкрива това в нея,на което не е
смятала,че е способна(самоувереността й).
Полковника е строг човек,с избухлив характер,за който основното е
работата му и всичко свързано с нея.Можем да го дадем за пример
като държание на военен и истински патриот.Но като съпруг,той е
неспособен.Той не умее да прави жена си щастлива,не умее да се
държи съпружески,не показва никаква близост и чувства кум нея.
Пренебрегва я,поставяйки своите интереси над нея и въвличайки я в
проблемите си,той унищожава нейното самочувствие и прави така,че
тя да се чувства стара.
Творбата ни показва,че в един свят обхванат от предразсъдъци,може
да просъществува любов,която да преодолее всички пречки.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
