Силата на волята и несломимия човешки дух в „Прикования Прометей”
Митът за Прометей силно вълнува древногръцкото общество. Мнозина автори са се опитвали да пресъздадат неговия образ, но Есхил е първият, който го поставя в центъра на драма. Така образът на титана, отрекъл се от боговете в името на хората е разкрит в светлина, която го превъзнася като човекът, който им е дал едно начало в живота.
Прометей става символ на вечната творба между божественото и земното в човешката природа, на стремежа към хуманизъм и прогес. В трагедията, Прометей и Зевс са изправени един срещу друг в дълъг спор. „ Гръмотвержецът” Зевс наказва титана заради обичта му към хората и добрините, които е направил за тях. Прикован за планината, Прометей не губи своята воля и вярата, че това което е направил за човешкия род е подвиг за едно ново начало в тяхното съществуване. Титанът открадва огъня и така нарушава хармонията в човешкия ред. Прометей се жертва, но нито за миг не съжалява за сторената добрина. В конфликта между Зевс и Прометей, силата е на страната на тиранина „гръмоотвержец”, а този който е извършил сраведливото дело, трябва да изтътпи стойчески наказания. Прометей понася ударите на съдбата пред верните служители на Зевс – Власт, Сила и Хефест, който изпитва съчувствие към своя приятел, но е длъжен да изпълни дълга си. Мъчението на тирана изразява гордост, страдание, твърдост и увереност. Прометей е готов да изплаче своята болка пред Вселената, която чувства равна на себе си:
„Свещен ефир и ветрове развихрени!
Вий, изворни води, и Вий усмихнати
Вълни в морето. Земьо всекърмилнице,
и ти, всевиждащ слунчев кръг!
О, вижте как
Аз, богът, страдам от ръцете божии!”
Угнетяваща е болката от нанесената убида, но мъките нямат значение за Прометей, защото целите му са хуманни и водят към прогрес. Героят се врича: „Ще се боря докрай с безконечните дни.” Саможертвателен в своята обич с дръзка и язвителна ирония отхвърля съветите на Океан да признае вината си и да се откаже от своето дело, за да спаси живота си, защото „нов е властникът”. Прометей не се примирява с подчинението и непризнателността на Зевс. На съветите на океан, той се противопоставя със силна воля:
…Знай, напразен, безполезен е трудът ти,
Ако си решил наистина да се потрудиш.
Стой си, в безопастност си.
Героят на Есхил се бори за една високохуманна кауза, която подтиква към възхищение всеки който се е докоснал до кориците на тази велика творба.