Цялата тази система, в която живеем
ни внушава идеята
колко сме неспособни, немощни, слаби,
колко зло е обществото ни,
колко е непочтено и така нататък
до безкрай.
Всичко това е една голяма тлъста лъжа.
Ние сме силни, красиви, изключителни.
Няма причина да не можем да разберем
кои всъщност сме и къде отиваме.
Не съществува причина, заради която
всеки да не може да развие своя
пълен потенциал.
Ние сме невероятно силни същества.
Мисля, че прекарах 30 години от моя живот,
първите 30, опитвайки се да постигна нещо.
Исках да стана добър в нещо,
исках да стана добър в тениса,
Исках да стана добър ученик
с добри оценки...
и гледах всичко в тази перспектива.
Не се чувствам добре такъв, но
ако стана добър в нещо...
...и осъзнах, че
схващам погрешно играта.
Играта беше да разбера какъв съм бил.
В нашата култура усъвършенстваме
индивидуалните различия, за да се отличим,
така че ако погледнете някой човек
веднага да си помислите:
по-светъл, по-глупав, по-стар,
по-млад, по-богат, по-властен...
Отбелязваме всички мерни различия,
поставени в категории и спрямо тях общуваме.
И става така, че виждаме другите
отделно от нас
и по този начин напълно се отделяме
от другите.
А една от драматичните
характеристики на опита е,
че когато сме с друг човек,
веднага забелязваме
всичко по което си приличаме
и че не е по-различен от вас,
и опитът е факт че вашата същност,
моята същност е една,
и разбираме че друго не съществува.
Всички сме едно.
Не съм роден богат, или във висшата класа,
просто съм роден като човешко същество
а после съм учил всичко за това какво съм,
или дали съм добър или лош
успешен или не,
всичко съм научил през живота.
Старите заблуди произлизащи от расов,
сексуален и религиозен шовинизъм,
от пламенна националистична ярост,
престават да вършат работа.
Развива се ново съзнание, което
приема Земята като самостоятелен организъм
и осъзнава, че ако този организъм
е във война със себе си е обречен.

Бил Хикс завършва шоуто си така:

Животът е като разходка в увеселителен парк.
Влизаме и си мислим, че е реалност,
защото такава е силата на съзнанието.
Разходката върви надолу, нагоре,
наоколо.
Има разочарования, изненади
и всичко е много ярко оцветено
и много шумно, и много забавно
за известно време.
Някои от нас се разхождат от дълго време
и започват да си задават въпроса,
реално ли е, или е просто разходка?
А други хора си спомнят отговора,
идват при нас и ни казват,
"Хей, не се притеснявай,
не се страхувай никога,
защото това е просто пътуване... "
И тогава ние убиваме тези хора
"Накарайте го да млъкне!
Вложил съм много в това пътуване.
Накарайте го да млъкне!
Вижте бръчките ми от грижите, голямата ми
банкова сметка, семейството ми.
Това трябва да е реалноста."
Това е просто пътуване.
Но ние винаги убиваме тези добри хора,
които се опитват да ни го кажат.
Не сте ли забелязали?
И оставяме демоните да се вихрят.
Но няма значение, защото
това е просто пътуване.
И можем да го променим,
когато поискаме.

Всичко е само избор.
Без усилие, без работа, без разход на пари.

Просто избор - сега.


Между страха и ЛЮБОВТА