Виж сега.Майка ти е права в случая.Ще ти кажа защо.Преди живеех с майка ми.ВИНАГИ съм искала кученце вкъщи,но тя-същата като твоята!Миришело.изхождало се не където трябва,т.н.Кучето не било животно за апартамент.Направо я мразих за това.Сега,живея с мъжът ми.Той има мини-пинчер-тежи само 800гр.Колкото и невероятно да ти звучи-сега се чудя как да разкарам кучето от апартамента,майка е била АААДСКИ права!Когато не успея да го изкарам навреме на разходка,то се изхожда в апартамента,което означава,че мия пода като ненормална и го дезинфикцирам по жсевъзможни начини-най-малкото заради сина ми! И макар,че кученцето е толкова дребно-в апартамента мирише на куче.От 3год живея в този апартамент и не съм свикнала и грам с тази миризма.Всеки път като прекрача прага и "аромата" на куче ме удря в носа!При първа възможност ще разкарам кучето от вкъщи,нищо че е го обичам!

П.С.-преди бях от твоята страна,сега съм на мнението на майка ти!