Хех,със сигурност ако има положително развитие ще се похваля,само че не сме учили няколко дни,та не съм я и виждал
И все пак от всичко,което прочетох като че ли си затвърждавам това,което си мислех преди-трябва да си засечем погледите,да й се усмихна,но най-вече-трябва да измисля какво точно да й кажа...Да,по-добре е да бъде спонтанно,само че като се знам ще взема да изръся наква тъпотия,а пък първото впечатление нали е мн важно...Така че поне в началото е по-добре да помисля преди да й кажа нещо.А и лошото е,че това би била едва първата крачка.
Уж на теория знам какво да правя,обаче много ме е шубе да не се изложа и това ми пречи,колкото и да се боря с тва нещо Обаче я искам страшно много и ще е грехота да не си пробвам късмета.Адски ми се ще да я срещна случайно на улицата,когато е без приятелки,тогава би било доста по-лесно.И все пак мисля да си пробвам късмета,наистина би било престъпление да не го направя.
Мерси на тези,които писаха и ако има още какво да пишат-пак ще съм им благодарен