- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Спрялото време
Спрялото време
Идва време, когато комина
Спира и задушава ни плътта.
Настъпва най-грозна зима
И в небе умират птичите ята.
Съчки падат и се вихрят
Разкъсани в това, което са били.
Огънят отстъпва, иде глад
И в нещастие обвива вси земи.
Спряло време – главата ти пулсира
И оковите дрънчат с безмилостен хилеж.
Стени от ледена стомана – някой там умира
А в комина зло цвете извива своя зъл цъфтеж.
Дойде момента, в който тръни ледни
Обвиват ни и драскат по душата.
Не са първите, мразни шипове поредни
Предвещавайки как брат ще убие брата.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Леле много е готино.Брутално,ама мнооооооооооооого ми харесва![]()
Спрях да мисля,защото осъзнах,че не това е което очакваш.