Изгубената

[Lady_AMG]

Отново стоя под дъжда, чувствайки се отритната от целия свят и мисля… Търся отговори, но уви- в умореното ми съзнание се промъкват хиляди нови въпроси, чиито отговори стават все по- трудни за намиране. Защо се чувствам толкова сама… Нали имам всичко, което ми трябва. Защо тази болка вътре в мен не утихва и чувството че съм неразбрана и невидима ме изгаря отвътре? Коя съм аз изобщо… Дали съм онази- веселата, която всички харесват и обичат? Или може би съм онази мъдрата, която винаги е готова да изслуша всеки и да му помогне да намери верния път? А може би съм просто онази- мрачната, непознатата и самотната, която сама се плаши от себе си…
Понякога просто ми се иска да избягам. Да протегна длани в безкрайната синева и да бягам до където ме държат краката, да легна на твърдата земя и да почувствам свободата и силата да бъдеш никого… Да бъдеш точно този , който не трябва да бъдеш. Малко егоистичен, малко наивен и много много свободен… Точно този, който не можеш да бъдеш.
Малко плахо се вглеждам в душата си… тя е толкова болна че се боя че някой ден ще я загубя. Точно така както съм изгубила себе си

[chill]

На мен ви харесва,може би е малко банално ама и аз се чувствам така в момента.
П.С може да го доизкосуриш малко с повторенията примерно
П.С.С всичко ще си дойде на мястото

[jghgh]

Такива произведения ме дразнят.

Съвет - по-ведро!

[Lady_AMG]

Благодаря ви за мненията и за критиката. Съжалявам, че те е подразнило тебе.

[FalsePretense]

mi kfo da ti kaja macka mn e dobro bravo kofti e temata no naistina mn dobre si izkazala si4ko i se e polu4ilo mnogo istinsko produljavai samo taka \/