Дори когато искам илюзиите реалност не стават
Красивата вяра във плътта им избледнява
Надеждите никога не ще угаснат
Счупените криле отново знай че ще зарастнат
Дори да кажеш “не съм способен да го направя”
Когато паднеш аз до теб ще съм да те изправя
С невидими пръсти към миражите тичаме
измъчва ни апатия с ледено безразличие
А колко пъти с воля сляпа мечти рисувах си
Прелетяла над океана птица някога не бях ли..
Живях ли в сънища бродейки пътища без изход
бягайки от реалността - дали това не исках
сълзите бърсах си.. знаех не е края