Все едно някой е живял в мен,
но сега в този дом, всички вещи
са излишни и самотни.
Все едно днес съм в изоставен град,
с улици покрити в прах
и не мога да те видя как вървиш по тях.

Плаша се щом е тихо,
плаша се да не свикна,
че е нормално и без теб
да живея вече.
Плаша се щом не плача,
плаша се, че забравям,
как съм държала любовта
без да осъзнавам...