Не зная как, къде, защо
Любовта е страх за мен,
За мен е страх и но защо
Как искам да съм в неин плен.
Къде е тя, защо я няма,
А дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна
Погълна сянката прекрасна.
Зов стон, отворено писмо към себе си,написано за днес,
но с букви от онези дни,
на нов фон, изтрива всички стари белези,
замества ги с чисти подредени в стремежа ни.