Ръцете ми трепериха, не знам за твоите,
Сърцето вика “Давай”,
Мозъкът му вика “Стой, бе, сега те няма”
Не плача, смея се,
Въобразявам си щастлив съм,
Гордея се, мразя те,
Не искам да те виждам повече в живота си.
Обичам те, каквото си е, яд ме е за дето си.
Какво да променя във себе си,
Когато съм това, което кара те със мене да си.
Ти казваш “Да, бе”, аз казвам “Не, бе”,
Другите са толкова много,
Защо очите ми са в тебе,
Когато плача, чуват все еднакви звуци,
Сълзите свити ми са в шепа, шепите в юмруци.