Знам, че аз съм тази, която мога да го накарам да се замисли. И много пъти съм се опитвала. Но според него държанието му си е нормално. А аз съм тази, която е сбъркала. Аз съм тази, която не иска да прекарва цялото си време с него, а иска и глътка въздух/ излизане с приятели. За него моето държание не е нормално. Не било нормално като имам свободен час примерно, да го прекарвам с най-добрата си приятелна, а непременно трябвало да го прекарам с него и т.н.