абе що имам спомен че съм писала скоро в такава тема...нз..сън ли е било..ама едва ли
ем първата ми любов...запознахме се в аха.бг
спомням си как го засяках случайно на главната...никога няма да забравя усмивката му тогава
после първата среща...беше райско
от тогава сичко се обърка..имаше тук там щастливи моменти..но мн рядко..
прайше ме на нищо..аз бях глупава..а той отлично знаеше че съм луда по него..не можех да се откажа...беше късно
и така няколко месеца..откраднати целувки..срещи за по няколко минути...няква отвратителна болка секи път като го видя и в същото време огромно щастие..
съсипвах се по него..провалих си живота по всички възможни начини..
сега вече го няма..ако беше тук всичко щеше да е толкова различно..
ама любовта още си я има...един глупав чат с него 1 път седмично не ми стига..но е твърде далеч за друго