- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Червени хелиеви балони
Слънцето пареше по буйните четири или пет косъма, които бяха останали на главата на Сам. Четирите(или пет) бели косъма .
-Да госпожо. Обещавам да помогна за музея с каквото мога госпожо.- От слушалката се чу викане.- Да ще пратя всичките пари, които обещах. Съжа..- Викането се засили.- Съжалявам за миналия път госпожо станало е недоразумение. Няма да се повтори.- "НЕ МИ ВЪЗДИШАЙТЕ" викът се чу дори от телефонната слушалка.- Да госпожо знам колко е важна благотворителността и знам, че сте ми благодарна.- Отново слушалката изгърмя.- Да и знам ,че не заслужавам благодарността ви. Да мерси, че се обадихте ще изпратя парите.- Сам тресна слушалката и въздъхна. Напоследък го търсеха само, за да му искат пари.
-Бившата ви жена господине! Да я пусна ли?- Сам вдигна рамене в отговор.-Чакам отговор господине! Тя напира!- Сам се досети, че няма как да видят вдигането на рамене и извика в отговор.
-Нека влезе.- В стаята влетя някаква жена с двайсетина години по-млада от Сам. Само от звука от тропането на обувките и ги побиваха тръпки дори смели мъже.- Здрасти скъпа.
-Не ме наричай така!- Изсъска жената в отговор и се огледа злобно из стаята.- Кога ще пишеш завещание?- Сам се смути и се започесва инстинктивно по-главата.
-Ами... скъпа има още време докато умра. Доста предполагам.
-Ти си на шейсет и четири . Колко мислиш още ти остава?
-Ами...
-МАЛКО!- Сам изгледа жално.- Може и утре да се гътнеш от сърдечен удар. По-добре пиши завещанието по-бързо. И гледай да ме включиш гадино! Дължиш ми най-хубавата част от живота си.- Русокосата жена се заоглежда нервно и допълни. - Би следвало да ми дадеш поне половината от състоянието си. Иначе ще се пържиш в ада да знаеш!- Дамата излезе и изскъска за финал.- Звънни ми като го напишеш!
Сам загледа след нея и преглътна. Натъжи се, но се погледна гордо в огледалото и зареса останалата му коса. Падна още един от последните му косми и той веднага се обърна в другата посока, за да избегне ужаса.
-Сър! Имате още един посетител.
-Покани го да влезе.- Каза жално старият богаташ.
Зад вратата се показа някакво твърде усмихнато подобие на човек. Дори огромната му усмивка беше само подобие на истинска такава. Не беше мимика, а по-скоро някаква нелепа маска.
-Добър ден сър! Научих щастливата новина! Честито господине!- Сам изгледа недоумяващо.- Честити десет милиярда сър! Това си е завидно състояние.- Сам пак неразбра.- Днес цялото ви състояние е надминало десет милиярда. Заедно с всички имоти, скъпи вещи и така нататък.
-Мерси.- Отвърна смутено старецът.
-А бихте ли направили малко дарение за сиропиталището в нашия град.- Маската на човека се смени моментално. Сякаш сложи съвсем нова.- Дори едни сто хиляди долара биха дошли прекрасно сър!- Новодошлия набута някакви документи на бюрото на Сам и милиярдерът ги зачете.
-60 процента от дарението ще отиде при вас...
-Такъв е закона сър. Какво не бих дал да го избегна, но няма друг начин.- Вдигна рамене мъченически новодошлия.
-И 30 процента ще отидат за държавата.
-И тя трябва да вземе своя дял сър. Да бъдем патриоти.
и още 5 процента за чиновниците.
-Те вършат доста работа, за да уредят всичко сър.
-Но така за сиропиталището остават едва пет процента... Няма ли как да избегнем цялата тази бюрокрация и да дадем парите направо на сиропиталището?
-Би било престъпление сър! Не съм човек способен да престъпва закона! - Изражението на новодошлия стана обидено.
Сам се предаде и подписа, че дарява сто хиляди на сиропиталището.
Телефонът иззвъня отново.
-Ей Сам? Там ли си друже?
-Тук, тук. Кой се обажда?
-Харълд стари друже! Че кой друг. Не, че искам да те притеснявам Сами, но написа ли си завещанието?
-Какво? И ти ли? Да не сте луди! Още съм млад!- Ядоса се милиярдерът.
-Да, да ясно. Но човек никога незнае.
-А и защо да те включвам в завещанието си! Не сме си говорили от пет години! А и тогава ми се обади само, за да ми искаш пари!- Както правеха всички от доста време. Но на Сам просто сърце не му даваше да си го признае.
-Какво? За подкупа ли говориш Сам?
-ПОДКУП!? ЗА БОГА ХАРОЛД! ДАДОХ ТИ ПАРИ ЗАЩОТО МЕ ПОМОЛИ ! ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ДЪЩЕРЯ ТИ!
-Снимах как даваш парите Сам! Мислеше, че никой няма да научи ли?
-За какво да те подкупвам за бога! Ти нямаше какво да ми дадеш!
-Ха! Тогава бях омбудсман и ти добре го знаеш!
-Но...
-Всички ще научат ! Така трябва.
-ама...
-Освен ако не ми дадеш правата върху къщата във Франция. Имаш два дни да решиш! И после ще разкажа на всички! ПРОДАЖНИК!- Харолд тресна телефона.
На старецът вече му се виеше свят. Всички, които се свързваха с него сигурно то месец го правеха само, за да му вземат пари. Никой дори не се сети, че има рожден ден. Поне да го бяха чиститили. А те даже не се стараеха особено да са мили докато го ограбват.
Телефонът отново звънна.
-Здравей красавецо! - Каза съблазнителен студен женски глас.
-Сара?
-Точно аз съм!
-За какво звъниш?
-Исках да те питам дали си си написал завещанието.
-ЗАВЕЩАНИЕТО!
-Да ! Точно! За завещанието говоря!
-ОЩЕ СЪМ МЛАД!
-Ама ти си на осемдесет как ще си млад?
-На шейсет и четири съм! ВСЪЩНОСТ ВЕЧЕ ШЕЙСЕТ И ПЕТ, НО НИКОЙ ДОРИ НЕ СЕ СЕЩА!
-Помниш ли онази нощ в Рим.
-Помня я. - Отвърна уморено старецът.
-Заслужавам поне половината от завещанието ти нали?
-Няма да умирам Сара. Няма да умирам още дълго време.
-Никога не знаеш. По-добре си напиши завещанието.
Старецът затвори и сякаш целият рухваше.
-Сър! Някой иска да ви чистити рождения ден сър!
Сам скочи на стола и се усмихна до уши! Някой се беше сетил за него!
-Да! Покани го да влезе!
В стаята влезе някакъв старец със доста демоде шапчица на главата, която някак му пасваше перфектно.
-ДЖОНИ!- Скочи старецът и се ухили широко. Застана до другия дядо и го удари приятелски в рамото, което накара новия да се засмее.
-Сети се за рождения ми ден!
-Че как бих могъл да го забравя!- Новодошлия старец извади бутилка евтина водка от чантата си.- И се погрижих да го отбележем както подобава!
Сам се топеше от радост. Най-сетне беше със сродна душа.
-Нямаш идея колко ужасно е напоследък Джони. Всички, които идват при мен, идват само, за да ми искат пари. Не е, че съм стиснат, но никой не идва заради мен. Просто оставам на заден план.- Другия старец само кимваше и отпиваше.- Като млад никога не би ми хрумнало, че точно аз ще изпадам в подобни емоции, но уви. Самотата ми еба майката.
Другия старец се посмути, но проговори.
-Аз всъщност се чудех Сам...дали би могъл да помогнеш малко с парите. Мислех да отворя кръчмичка... та ако можеш разбира се...ама като те гледам как си се оредил май, че ще можеш, а ?
Цялото щастие на Сам рухна изведнъж. Той поседя и погледа празно в нищото, но накрая кимна и даде парите. Джони си тръгна веднага.
После Сам отказа всички посещения за идната седмица, затвори се в кабинета си и се затрупа с документи. Никой незнаеше точно какво прави, но всички знаеха, че щеше да се разбере във вторника. И всички чакаха с нетърпение. Вечерта преди вторник той написа завещанието си. Половината от цялото му имущество оставаше за Сара, а другата половина за бифшата му жена. После Сам разпрати покани. Погрижи се всичките му познати да получат. На поканите пишеше, че ще има награда за всички. И така дойде вторника.
***
Слънцето печеше. Небето беше безкрайно синьо и чисто. Сякаш нищо неможеше да го оцвети друго яче поне в близките няколко часа. Беше се събрала цяла тълпа от хора. Сам стоеше в центъра с шише уиски в ръка и ухилен до уши, а около него бяха Сара и бифшата му жена. Той бе прегърнал с лявата си ръка едната, а с дясната другата. Седеше, гледаше и се хилеше щастливо сякаш бе просто нормален средностатистически бедняк, който туко що е разбрал, че печели огромна сума пари от телевизионно шоу. Наоколо имаше няколко огромни кутии. Колкото блокове. Служителите на Сам караха хората да се събират далече от тях.
-Здравейте дами и господа!- Завика милиярдерът на микрофона.- Ще присъствате на нещо, което не се е състояло никъде и никога досега. Ще видите най-добрият начин да изхарчиш десет милиярда долара.
Публиката си зашепна нервно. Всички се заоглеждаха неразбиращо.
Старецът се ухили и даде знак.
-Да започваме!
Кутиите се разтвориха. И от тях започнаха да се изливат стотици хиляди червени хелиеви балона. Безброй, безброй много червени балони. Бяха толкова много, че закриха небето и вместо него имаше плътна червена покривка. Едно огромно червено море. Червен океан. Старецът се заливаше от щастлив детски и искрен смях. Някой си помислиха, че е луд или пък, че това е някакъв саркастичен смях, но той беше съвсем искрен и щастлив. Беше истински смях на щастие. А небето беше станало червено.
-Какво е това?- Прошепна глухо бившата жена на Сам.
-Това скъпа са червени хелиеви балона.- Бившият милиардер говореше през смях.- Във всеки от тях има по един цент.
Двете жени гледаха небето втрещени.
-Продадох всичко което имах. Всички имоти реликви или ценни книжа. Абсолютно всичко и с парите, които спечелих купих хелиеви балони, а останалите ги сложих в тях. След смъртта ми вие, ще получите цялото наследство, но уви не ми остана нищо. Освен балоните разбира се.- Старецът прегърна жените по-силно и двете им нещастни лица се допряха до неговото щастливо.- Това е основната разлика между милиярдерът и беднякът. Колко хелиеви балона трябва да пусне, за да се освободи.
Червеното море изпълваше всичко наоколо. Един старец не спираше да се смее щастливо и още хиляда паразита гледаха отчаяно. А хелиевите балони не спираха да извират.
***
Малкото дете не беше яло от дни. Очите му бяха жални и сякаш казваха "Не искам да умирам", но някак живота им отвръщаше "Съжалявам, но не те питам" . Усещаше, че няма да издържи още. И майка му и баща му работеха, но не им даваха нищо. Така беше с цялото село. Всички деца гладуваха. Възрастните работеха насила и само се надяваха да им платят. Земята беше умишлено съсипвана, за да немогат да я обработват и да се хранят сами. Може би ако имаха поне малко пари щяха да се освободят и то щеше да може да яде. Детенцето гледаше жално небето. Нямаше да оцелее още дълго. Искаше чудо. Само този път. Някакво чудо.
Цялото небе започна да се изпълва с червени балони. Стотици хиляди червени балони закриваха целия му взор. Цялото село излезе и загледа небето неразбиращо. И балоните започваха да се пукат. И от тях падаха малки монетки. Стотици хиляди. Не! Милиони малки монетки свобода!
ицулкобетсеив
интересно е
Be careful what you wish for 'cause you just might get it!
Ужасно идейно е, но малко странни са някои моменти. Неестествено ми идва това че му се изреждат хиляди хора, че жените му искат сопнато завещанието, а той не им казва да си ебат майките...
Странно ми идва, че той не нарежда никого (а би трябвало). Както и малко нереална е цялата история с 1 цент в 1 балон, но ми харесва като идейка, ужасно оригинално е.
Това изречение може да се каже по няколко по-добри начина.Служителите на Сам караха хората да се събират далече от тях.
Иначе е добро, браво.
Единственото досадно нещо са хилядите хора, които се изреждат. Голямо протакане, докато се стигне до същественото.
Но иначе едно голямо и дяволско браво. Наистина се впечатлих.
Много добро.
Първоначално написано от jghgh
Ква си дребнава ^^ .
Очевидно е, че не съм се стремял към реализъм.
И има още 10 недомислици. Мързи ме да го поправям. Винаги ме мързи да ги редактирам.
ицулкобетсеив
Пише се ''бивш''.
Иначе идеята е страхотна. Към средата започнах да си представям, че съм на мястото на стареца и пред очите на всички алчни гадини изгарям парите смеейки се, а те припадат от ужас
Но краят е прекрасен, поздравления
Много много ми хареса идеята. Има някои неточности и разни грешки,но в случая мисля,че са без значение. Радвам се,че го прочетох.
Никога не спирай да се усмихваш, може би някой живее за усмивката ти!