Ти знаеш как се къса цвете
Без теб да те боли, без то да страда.
И как се хваща пеперуда,
заради чувството, когато ще я пуснеш.
Звездите как се предизвикват-
закривайки очи със длани.
Щурецът как се подиграва,
за да запее приказно в съня ти.
И въздухът, и лудостта са твои
и няма как да си ги поделим.
Прости ми! Аз едва ли някога
ще мога да направя лястовица...


------------------------------


Мога само да не те забравя.
Всеки път да те изпращам,
да си тръгвам, без да се обръщам,
знаейки, че няма да избягаш.

Да прескачам локвите, защото все вали.
И да приемам сивотата като даденост.
Да вдигам непосилните мъгли,
да дишам по-улегнало от всякога.

Ти няма ли веднъж
преди да съм заспала
да дойдеш и да седнеш до леглото ми
и всичко да ми кажеш? Да опиташ...
Аз няма да те гледам във очите.

Понеже нямаш чистотата на детската радост,
за да се осмелиш да можеш да обичаш
ще ти трябва глупостта на вярващ в пролетта,
или безочието на лъжец безумен,
или самотата на усмивка, бродеща в света на сълзите,
или пък безразсъдството на горда капка кръв,
намерила смъртта си вън от вените.

Но ако носиш нещо от това у себе си,
безсмислено е да обичаш -
за всяка претендираща целувка
ще ти трябва нечовешка сила.


--------------------------------------Светла Стаменова