БОЛНИЯТ
Иван Радоев

Аз съм болен.От години лежа
Под прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене-
Два реда въжа.
Крива стряха.
Коминът съборен.

Идва есен. Дъждът заваля.
Бях ли женен?
Къде е жена ми?
Къде е златарина, който изля
За нашите пръсти пръсти две кръгли измами

Аз си спомням далечни, неясни неща!
Колко смешни слова съм изричал-
за да разбера последен в света,
че никога никой не ме е обичал

Ти недей ме осъжда !
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не засипвай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизлечим!



ФАРОПАЗАЧЪТ МНОГО ОБИЧА ПТИЦИТЕ
Жак Превер : )

Хиляди птици летят към лъчите на фара,
хиляди птици се блъскат в стъклата на фара,
хиляди птици лежат ослепени, пребити,
хиляди птици умират.
Фаропазачът не може това да понася.
Фаропазачът обича морските птици.
Фаропазачът казва: По дявола! Нека!
И светлините на фара той загасява.
А сред морето потъва някакъв кораб.
Някакъв кораб, идващ от някакъв остров.
Кораб потъва, цял натоварен със птици.
Хиляди птици, хиляди островни птици,
хиляди, хиляди мъртви, удавени птици.



ПИШЕЩИЯТ ЧОВЕК
Кристин Димитрова

Сигурна съм, че
не смяташе себе си
за малък.
Поколеба се дали
да пресече и в последния момент
хвана автобуса.
Не съм го видяла как
е успял да се изкатери
по стъпалата.
- Как се казваш ти? А?
Как се казваш? - питаха
грижовните лелки, надушили
нещо нередно.

Той не отговори.

По цялото му лице бяха изписани
сложни фигури с химикалка -
ромб с точка в средата върху едната буза
се свързваше с отсрещната вежда,
задрасквайки всичко по пътя си.

- Майка му сега ще полудее
от ужас! Ами да! Ще полудее
от ужас - тюхкаха се грижовните
лелки.

Най-вероятно
той не можеше да говори,

но цяла сутрин бе писал писма
по лицето си и тези, които наистина
се интересуваха, можеха
да прочетат:

- Няма кой да полудее от ужас
за мене.

Автобусът отвори врати за нови хора и там някъде
той изчезна.