Затръшнато небе

Тялото ти ме повежда
в подземията на небето.
Да изтрия ли - вежда по вежда -
малко тъга от лицето ти.

Ако искаш, недей ме прегръща.
Не казвай за мене на никого.
Бeше пролет, кажи, беше пълно със щъркели,
ей такива бяха звездите.

Тръгваш си вече. Премъдро и зряло,
като ябълка тупна накрая сърцето ти.
Проскърца ръждясало сянката в залеза
и се затръшна след тебе небето
и се затръшна пред мене небето
и изобщо
се затръшна небето.
Крум Филипов