аз, няма смисъл да цитирам Яворов, Дебелянов, Ботев... всички ги знаем

Ода за чая

Чаша чай...
Миг без край
в своя рай
ми създай.

Цветен миг
с летен лик.
Шепот тих...
Моят стих...

Призова
вечерта
нежността
на нощта.

Разцъфтя
в светлина
свежестта
на мига.

Смела бях.
С твоя смях
своя страх
развенчах.

Твоя бях
и не спрях
(не посмях)
с теб летях.
...
Кратък чай...
Свърши май...
В миг без край
с теб бях най-...
...
След това
утринта,
сякаш
с твойта ръка

ми дари
топлина
с аромат
на липа...

--------------Цвети Пеева