Щастието на едни...

Приятелки риби, присъствали лично
в онези далечни библейски години,
когато така ужасно трагично
толкова ваши любими, роднини
са погинали вследствие
ужасното бедствие,
възхвалявано послед век след век от олтарите
като "Христовото чудо с рибарите",
вие, които сте видели тогава
свой скъпи и близки за нечия слава
на суша извадени,
пържени, ядени -
мисля си - как ли сте се смели на глас
в оня Разпети Петък, тъй оплакван от нас!

Общественото мнение

- Щастлив съм! - той казва.
- Как така? С какво право?
И го разстрелват с очи и с думи,
понеже в момента не могат с куршуми.

Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка, като детско креватче -
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
"вечен",
сънища има, тъй че в нашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и - хоп! -
да се изстърси от своя гроб...
Какъв ужас! Да падне в живота обратно -
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща -
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието...
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора -
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят -
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще строят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.

Жак Превер

Има още бая, ама ме мързи.