Превер ви е любимец в тоя форум:Д
---------------------------------------------

ГЛЕДАЙКИ СЕБЕ СИ ОТВЪН,
ПОСЛЕ ОПИТВАЙКИ ДА СЕ ВЪРНА НАЗАД

Просто излизаш и блъскаш вратата,
без да мислиш. И когато се огледаш
какво си сторил,
вече е късно. Ако това звучи
като история за живота, о'кей.

Валеше. Съседите, които имаха
ключ, отсъстваха. Опитвах и опитвах
долните прозорци. Загледан
вътре във фотьойла, растенията, масата
и столовете, стерео уредбата.
Чашата ми с кафе и пепелника ме чакаха
на стъклената маса, и сърцето ми
гаснеше по тях. Казах, Здравейте, приятели,
или нещо подобно. В края на краищата,
не беше толкова зле.
И по-лоши неща са ставали.
Бе дори малко смешно. Намерих стълбата.
Взех я и я подпрях на къщата.
После се изкачих под дъжда на балкона,
провесих се през парапета
и опитах вратата. Която бе заключена,
разбира се. Но погледнах по същия начин
към бюрото ми, няколкото листа, и стола ми.
И прозорецът от другата страна
на бюрото, където повдигах очи
и се заглеждах навън, когато седях на това бюро.
Тук не е като долу, мислех си.
Тук е друго нещо.

И беше странно да гледаш така, невидян,
от балкона. Да си там, вътре, и да не си.
Дори не мисля, че мога да говоря за това.
Доближих лицето си съвсем до стъклото
и си се представих,
седейки на бюрото. Вдигайки очи
от работата си отново и отново.
Мислейки за някое друго място
и друго време.
Хората, които бях обичал някога.

Останах там за минута под дъжда.
Смятайки себе си за най-големия късметлия.
Въпреки че вълна от тъга премина през мен.
Въпреки че се почувствах ужасно засрамен
от болката, която бях причинил някога назад.
Разбих този красив прозорец.
И прекрачих назад.

Карвър
--------

Поема

Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,
готов да те изтрия, не си такава, нито с тази права
коса, с тази усмивка.
Търся цялостта ти, ръба на чашата, където виното е
и луна, и огледало,
търся онази линия, която кара някой мъж да затрепери
в галерията на музея.

Освен това - обичам те и има време, а е и студено.
-----------------

Доброто дете

Няма да мога да развържа обувките си, да оставя градът
да ме хапе по краката
няма да се напивам под мостовете, да правя стилистични
грешки.
Приемам тази участ на изгладените ризи,
Идвам навреме за кината, отстъпвам мястото си
на госпожите.
Не ми понася дългото объркване на сетивата, предпочитам
Пастата за зъби и хавлиените кърпи. Ваксинирам се.
Гледай що за нещастен влюбен, неспособен да скочи в
езерцето
и да ти донесе червена рибка
сподирен от гнева на полицаи и детегледачки.
-----------

Да бъде четено като въпрос

Виждал ли си
виждал ли си наистина
снегът звездите кадифеното пристъпване на бриза
Докосвал си ли
докосвал ли си ти наистина
ястието хляба лицето на жената която толкова обичаш
изпитал ли си
като удар в челото
мига задъхването падането бягството
Узнал ли си
узнал със всяка пора на своята кожа
че очите ти ръцете ти полът ти сърцето ти тъй меко е
трябвало да хвърлиш
трябвало е да оплачеш
и трябвало е да измислиш пак.


Кортасар
---------

любов моя аз захапвам тя преглъща съкровище
мое тя захапва аз преглъщам кратка тъмнина
и ето ни отново да се отдалечаваме през полетата
длан в длан с размахани ръце глава вдигнати към
все по-малките върхове вече не виждам кучето вече
не ни виждам сцената е опустошена

малко Бекет

...)