Откъснах най-красивата от маргаритките: Обича ме.
Преминах към листенцата: Не ме обича.
С всяко следващо листо все повече не ме обичаше.
Обичаше да си представя, че е маргаритка.
В знак на несъгласие откъснах времето
и проверих:
Обичала ме е, обича ме, ще ме обича…
Продължих да късам.
Късаше ми се сърцето,
но откъснах погледа си
от очите `и, отрупани със скришни погледи
и явно безразличие,
за да погледна ослепителната истина в очите:
Тя не ме обича.
Като го научих,
взех да късам дипломите си
и сричах като първокласен възрастен:
О-би-ча ме, не ме о-би-ча.
Скъсах със семейството си и приятелите си,
защото беше ред отново на:
Обича ме.
Аз исках да откъсна всичко, след което пишеше
Не ме обича, но реших, че няма смисъл –
знаех, че не ме обича,
знаех, че не я обичам.
Просто исках малко да покъсам…