Тя идва, застава до теб... Оглежда се...
Започва бавно да се впива в теб. Като отрова...
Дразни очите ти. Пропива се в кожата.
Навлиза в кръвта. Не можеш да я прогониш.
Превзема мислите ти. Безсилен си.
В момент си мислиш, че си я опознал.
Но не си!
Тя продължава да превзема тялото ти.
Бавно и сигурно намира място в теб.
Вече владее движенията ти.
Не искаш. По-силна е.
Погледа ти издава присъствието й.
Движенията говорят това,
което тя иска да каже.
Устните трепват по нейна команда.
Тя е навсякъде в теб.
Откажи се.
Не можеш да я победиш.
Веднъж появила се тя трудно си тръгва.
Ще изцеди всяко желание и живот останали в теб.
Ще изпие последната капка надежда...
Тогава Тя ще си отиде.
Останал без нищо, изгубил себе си.
Изгубил всяка детка мечта,
изгубил най-ценното - Вярата...

Тя ще се върне отново.
С гръм и трясък ще разруши собствения ти нов свят.
Ще събори всичко...
И сама ще го сътвори.
От пясъка и пепелта ще създаде това,
което сама преди бе взела.
Ще те понесе, както вятъра понася прашинките.
Ще ти даде и криле.
Ще изпълни душата ти,
ще накара мислите ти да се реят...
и пак ще те победи.
Ти ще бъдеш в нейния плен.
тя отново ще превземе тялото ти.
Няма да те мъчи. Ще се наслаждва,
докато ти сам попадаш в капана й...
Тя винаги носи болка със себе си
и често оставя на всеки по малко.
това е тя. Коварна и прелестна,
груба и нежна, лъжлива и искрена,
Щастлива и нещастна.
Но това е тя...
Създадена в тиха лятна вечер
и оставена да броди сама по света.
Любовта....