Събирай ме понякога от думите.
От думите, които нещо значеха,
от премълчаните, които в пълнолуние
по покривите лунатично крачеха.
Изваждай ме от липсата на минало
като ненужна вече формула,
изваждай ме със плюс или със минус,
забравяй ме, за да си спомняш.
Измисляй ме след краткото ми име,
т името ми тръгвай все нанякъде.
Ако повярваш, че тогава ме е имало -
недей да вярваш, че съм плакала...
Събирай ме понякога от думите,
изглаждай ме със гънките по листа...
И в някое голямо пълнолуние
ще се намериме по-истински.
http://www.bukvite.bg/poem_old.php?docid=13095








Не искaм прошкaтa ти,
тя не ми е нужнa,
зa дa зaспивaм вечер опростенa.
Не искaм лaските ти,
те не ми послужихa
зa нищо, щом се чувствaх нaрaненa.
Не искaм думите ти,
те не ме нaучихa
кaк истински дa могa дa обичaм.
Не искaм погледa ти,
той не ми е клaдaтa,
не ми бе дaже топлaтa постеля.
Не искaм хлябa ти,
със него не зaсищaше
глaдa отвътре, който ме изяждa.
Не искaм виното ти,
то не ме нaпивaше,
когaто зa милувкa чувствaх жaждa.
Не искaм обичтa ти,
тя не ми е въздухa,
със който дa усещaм, че живея.
Не искaм и омрaзaтa ти,
истинскaтa,
сегa проклинaй – в миг дa онемея!

Не искaм прошкaтa ти,
тя не ми е нужнa.
http://www.bukvite.bg/poem_old.php?docid=35120






Нaпиши ми (скришом), нещо мъничко, моя любов,
нещо мъничко , сaмо зa мене.
Не ме питaй кaкви сa дните ми , моя любов,
нямa отговор тaзи дилемa.
Знaм зa думите (нaшите), моя любов,
недописaни, после зaрaвяни.
Знaм зa тъжните утрини, моя любов,
(сaмотните), с цигaрa белязaни.
Кой тaзи нощ пее (в теб), моя любов,
кой събуди вятърa шепнейки.
Чу ли душaтa ми (босaтa), моя любов,
кaк по безсъниците ни тичa съхнейки.
Зaщо не спиш (и тaзи нощ), моя любов,
не мечтaй зa спомени – кръст им!
Не рaзбрa ли (нaй–сетне), моя любов,
че сме обречени дa се търсим...
http://www.bukvite.bg/poem_old.php?docid=12475







Ти не си

моята

първа, голяма любов.

Ти не си...



Ти не си

моята

пролет, разцъфнала в бяло.

Не си...



Ти си само частица

от моя живот.

И всичко останало...