АЗ ИСКАМ ДА ТИ ВЯРВАМ

Аз искам да ти вярвам.
И ти вярвах.
Аз пренебрегвах хорската мълва
и шепота с двусмислени слова -
услугите на ревностни приятели,
досадния рояк доброжелатели,
които ми намекваха открито,
че толкова наивни сме жените.

Аз исках да ти вярвам.
И ти вярвах.
Аз можех със затворени очи
да слушам твоя глас да ми звучи
и с доверчиви стъпки -
без съмнения -
да те последвам
с обич и търпение,
да те последвам
в мрак и мъка страшна,
каквато и беда да ни заплашва.

Но ти веднъж излъга.
Мен излъга.
То беше дребна, да, но бе лъжа.
Ти свойта строга дума не сдържа.
Не ти се сърдех. И не те упрекнах.
И ни веднъж за нея не намекнах.

Ала в гърдите ми заби тревога:
аз искам да ти вярвам...
Но не мога.


ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА