"Пясъчна лилия"
Георги Константинов

Сред жадните дюни цъфти
невиждана пясъчна лилия.
Отдавна я търсеше ти.
Отново те питам: Откри ли я?

Щом можеш и миг без мен,
не вярвам на други мигове.
Щом можеш без мен и ден,
ще можеш без мен и винаги.

Спокоен си тръгвам сега,
под крясък на гладни гларуси -
далече от мойта тъга,
далече от твоите радости.

Отивам си с тих послеслов.
Дори и не правя усилия
да търся в тебе любов
и в пясъка - пясъчна лилия.

: )