все по - рядко сме нежни,
все по - често сме груби,
а душите ни с девет ключа заключени.
някой с крак ни препъва,
друг - ръка ни подава.
и отново след облаци тичаме.
злото помним до края,
кратко помним доброто,
а твърдим - не били сме себични.
постоянно сме влюбени,
постоянно разлюбили -
не усещаме как живота пресичаме.
ту сме много щастливи,
ту нещастни сме много,
ако няма кого да обичаме.
излекуваме рана -
нови две сме получили.
(болките са уроци за учене.)
пак за някъде тръгваме,
пак от някъде идваме,
с нови болки и рани закичени.
и отново поръбваме
или кръпки пришиваме
върху жива душа - до умиране.



Кръстина Филипова