С него съм .... не съм се замисляла защо. Той е първият, на който мога да се доверя напълно. С него съм, защото ме разбира и цени. С него съм, защото никой друг не е успявал да ме накара да се чувствам така, както се чувствам, когато съм с него. С него съм, защото ме кара да вярвам, че съм единствена, специална. С него съм, защото в неговите очи се виждам такава, каквато искам да бъда. С него съм, заради начина по който ме гледа и докосва - сякаш съм нещо крехко и чупливо, нещо без което не може. С него съм, заради трепването, което усещам, когато чуя гласа му, заради блаженството от целувките му. С него съм, защото когато съм без него се чувствам празна.
Когато чета това, не вярвам, че аз съм го написала. Никога не съм вярвала в "Любовта", и никога не съм изричала "Обичам те". Нямам и намерение. Защото никой не може с думи да ме накара да почувствам това, което Той ме кара да чувствам с действия. Колкото сладникаво и глупаво да е прозвучало - това е той и затова съм с него.