С моя любим съм от почти три години. Постепенно се нагодихме един към друг, но много нерви и сълзи ми костваше това. Някога чувствата бяха изпепеляващи, докато сега любовта ни е по-улегнала, по-уравновесена. Ценя го заради това, че каквото и да споделя, ще ми даде адекватен съвет, ще ме успокои или просто ще ме изслуша /а и това все пак е нещо/, надеждна опора ми е, сериозен е, вслушва се в критика /градивната такава обаче!/. Ценя го и заради това, че е търпелив и безропотно си понася да не ме вижда по 5 дни в седмицата, понякога и по 2 седмици. (Някой друг на неговото място отдавна да ми е разписал пътния лист ) Ценя това, че е сериозен по отношение на чувствата си към мен, прави планове за семейство, деца....
Не ми харесва, че ме притиска да се нанеса при него, че ме притиска да остана да нощувам при него /не че не ми се иска, но не мога/, не ми харесва инатът му по отношение на облеклото, по отношение упорството му за важността от сключване на брак и не на последно място че не е предприемчив и деен. Инертен е, оставил се е на течението по отношение на работа и развитие, а това ми къса нервите!