Среброледния тотем

[ScionOfStorm]

Среброледния тотем

Аз бях роден
Под на Лисица тотема
Ала не е там проблема –
Остана Лисицата
Сама надхитрена.

Жадувах чест, исках доброта
В отговор получих глупостта.
Стремях се към доблест,
Крещях към нов подвиг
Получих на лъжата
Уморения, безцветния лик.

И среброто увяхна
Изпих го и извих мед.
Но ръждата, тя се засмя
И с ръката си премахна
Червеното
И награди ме със лед.

Исках хора и искреност
И смях в димната вечер
Пратиха ме далеч,
Толкова далеч на пост
Там, където е празно
И смехът е секнал вече.

И ледът се разтопи
Остана петно мокро
От нечия изминала душа.
Есен пролетта изтри
С ръка шеговита прогори
Най-скъпите за мен листа.

Казал го е един Велик
Който все още някъде живее.
Посланието го усещам
Още във въздуха трепти;
Казал го е един Велик преди.
Знам го. В корените то вирее.

И да падна долу, обезверен
Друг в сърцата ще ме смени.
Лисицата е Шут, Глупак
Сняг и врана в най-тъмен плен
Останал в клетка из нощните тъми.
Принудата заставя го
Застанал в мъгливия хлад
Да живее
Да живее на инат.

[Devilsplaymate]

Просто прекрасно. Вече е едно от любимите ми твои произведения. Харесва ми, въпреки цялата тази горчивина, която излъчва...