- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Родители - Общуване
Общувате ли с родителите си?
Или... не ми треат такива екстри...
Водите ли социални разговори с тях или ги търсите само за пари?
МОМИЧЕ СЪМ!
Да, близка съм с родителите си, за разлика от брат си.
Винаги е било така. Те са ми приятели, най-близки и т.н.
Имам наблюдения в/у други семейства, където ситуацията е обратната, разменят се пари вместо думи. Кофти, нещо не е, както трябва.
ПП: Има раздел за тази тема.
От 6-7 месеца се разбирам доста с майка ми. Говорим си често, макар че не се виждаме всеки ден.
С баща ми е малко по-различно. С него се чуваме само по телефона. От 14 години не живеем заедно.
С майка ми съм дооооста далечна .
Рядко говорим за каквото и да е .
За нея не знам .. на мен ми е добре .
.!.
ne sym obarnal vnimanie
If you can hear me, I need help I'm caught and
I'm stuck and I'm trapped in me self don't understand
This fucked off hand that G. delt lazarus help
Me cause he's hazardous to T's health.
I'm a psycho baby
It's about to drive me crazy
Просто няма как да социализирам с такова същество като майка ми, трудно е да се опише с думи колко ме дразни.
Баща ми го усещам като по-близък, но той е такъв затворен като мене и с него също е трудно.
Auf dem Weg in eine bessere und gerechte Zeit
Oder bist du selbst in Wahrheit f test test
пфф с мама изобщо никаква комуникация нямам, това е невъзможно да се случи каквото и да направя все намира косури даже и пари не искам от нея Виж нашия е друго нещо, той е по- откачен и от мен квото му кажа и веднага е навитак
`` Да си приятел, не означава да познаваш някого, а да си част от него ! ``
Ко
Аз съм баба мИчта
разбираме се
свестни и разбрани хора са, въпреки моментите в които се държат супер глупаво и правят неоснователни забележки/най-вече баща ми/
Благодарна съм за това, че са ми осигурили всичко, което едно дете може да поиска, но същевременно са направили така, че да ги уважавам и да не ги приемам за банкомати.
Who doesn't long for someone to hold
Who knows how to love you without being told
Somebody tell me why I'm on my own
If there's a soulmate for everyone
Разбираме се чудесно (:
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...
Избягвам да споделям каквото и да е с тях. Не, че няма да ми влязат в положението и помогнат, ако имам проблем, но просто съм свикнал да се оправям сам.
Еми, не знам... с майка ми сме доста различни и редовно се караме. Има периоди, когато сме в пълен синхрон обаче... някво никво.
Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя!
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил...
и аз малко споделям с нашите, на минимума.Първоначално написано от StayFly
иначе ако се засечем за повече от 20 минути не може да не врътнем един скандал. майка ми особено е доста консервативна и съм й тоталната противоположност откъм виждания и прочие.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Определено с родите ми не говорим на един език.....но пък и не ги търся само за пари.Имаме различни виждания почти за всичко,те си имат мнение,аз също и характерите са ни такива,че ако мненията ни по даден въпрос се различават просто не можем да говорим нормално.Почват се караници и тем подобни глупости.За това избягвам да говоря с тях на теми които не са свързани в ежедневието.
Татко ми доставя материаната част, докато майка ми е онова.. вътрешното, дълбокото .. задушевното.. не знам как да се изразя, нито как да го опиша.. то това нещо се усеща..
Докато татко ми забранява повече неща, с цел да ме предпази, то когато 'сгреша' някъде винаги търся майка ми да й споделя и да поискам съвет от нея и знам, че ще ме разбере.
Междудругото ако не бях започнала аз да е 'търся', за да бъдем п-близки, докато не бях започнла да се опитвам да й споделям малко по-малко, за да започне и тя д ами споделя за това как се чувства, какво й се е случило днес, как е прекарала деня, каквой се върти в главата, сега нямаше да сме на това дередже. И аз не знам как го направих, но се радвам, че в момента имам изключително близка и здрава връзка с майка си, нито, че не живеем заедно. Аз много я обичам.
А тати е от ония консервативни мъже, за които една жена (независмо, че съм му дъщеря) е под мъжа и си ме прави дива и щастлива когато си пожелае. Тъй като ме издържа и се грижи за мен и знае, че изцяло завися от него, бая тормоз виждам чат-пат
С майка ми сме адски близки, говорим си за всичко, обсъждаме всичко и мисля, че отношенията ни не са точно майка- дъщеря, защото по равно се грижим една за друга и т.н.
С баща ми не съм се чувала/виждала повече от година. Шанс
If for honesty you want apologies
-I dont sympathize
If for kindness you substitute blindness...
Please open your eyes!
По- близък човек от майка ми нямам. С нея за всичко мога да си говоря. С баща ми не седят така нещата. Още като бях 1-2 клас си спомням как ми се караше, че пиша грозно и понякога и ме е удрял. От тогава някак си като че ли ..ме е малко страх от него. Иначе понякога може и да е много готин.
Първоначално написано от cherinka
Ох без маминка не мога! С нея сме си сродни души имам чувството. Разбираме се чудесно, споделяме си, приличаме си адски много.. Много си я обичам
С баща ми се чуваме по телефона по 1 път на 2-3 месеца и като съм си в БГ се виждаме за ден-два и това е. Не сме в лоши отношения но доста ме е разочаровал през всичките тия години и не го чувствам близък. За сметка на това обаче е забавен и ми вдига яко самочувствието хахахах
Разбираме се, говорим си...
С баща ми само за неща от ежедневието, никога не говоря с него за лични неща..
Майка ми.. с нея най-често се караме, но се разбираме криво-ляво. С нея говоря и за лични неща, но не прекалено лични.. Не ми е вдъхнала чак толкова много доверие..
Но като цяло заедно ни е много забавно и интересно...
Изненадан ли си?Първоначално написано от SofiaRegularCunt
То, ако се разчетеш и малко по-нагоре, ще се потвърдят и други разни статистики...