дума по дума, мога да кажа абсолютно същото и знам, че сама съм си виновна, тъй като цял живот им прощавам и обръщам гръб на факта, че ме използват, най-вече за да препишат или за нещо друго, никой не ни е виновен, че не сме общителни може би и по-притеснителни, но аз съм си аз и не мога да се променя, приятелства не се добиват, а се раждат, няма как да стане, аз също осъзнах, че всички около мен са познати, нито един не е приятел, просто се научаваш да живееш и без тях, не че преди са заемали кой знае какво място в твоя живот