Планетата (природата)“умира”-променят се съотношения, зависимости във физическите и химическите процеси, които деформират земния климат. Фирми, заводи и фабрики не си дават сметка за необратимите последици до които довеждат нерециклираните им отпадъчни технологий. В надпреварата за пари и власт големи петролни магнати и други производства са силно мотивирани да напредват “тук и сега”, а кой ще мисли за бъдещето на природата?!? Цената е замърсен въздух, киселинни дъждове, изсъхващи дървета, промени в климата и тази логистична верига води до един естествен край-самоунищожение. Бавно, но сигурно, разрущавайки нашия прекрасен земен дом, ние коствено ставаме участници в прекъсването на живота на майката земя-този свещен Божи дар. Това гледище показва световната обстановка в глобален мащаб.
В локален план-замислен за собствен просперитет и този на семейството си, индивида забравя понятия като народ, национална принадлежност и патриотизъм. Същестена роля има и обхваналия голяма част от населението атеизъм, който убива корените на самосъзнанието и целеостремеността, лишавайки от смисъл битието ни.
Ако по някакъв начин съчетаем обществения начин на живот, пропагандиран по време на социализма и нравствеността, която дава вярата в Бога, бихме получили идеала . Но уви, когато се работи с хора, трябва да се има впредвид тяхната свободна воля, насилствено налагане на мироглед лишава от смисъл цялата идея за оптимален вариант на обществен социален строй.
Ясно е, че ако искаме да култивираме някаква идеология, национално съзнание и добро бъдеще, трябва да започнем от младото поколение. Затова идеята на настоящия труд е разработка на учебна проглама и предложение на устав за някакъв вид организирана форма на извънкласово занимаване по интереси и канализиране на усилията на децата и младежта. Основната задача е възобновяване морала на поколението, изучаващо Вероучение( чийто морал е завиден) и научавайки младежите как да живеят в общество-чийто закони не копират животинския свят-“Отцелява само най-силния” .Общество, в което свободната воля и любовта към ближния са основния мотив и движеща сила. Да научим нашите деца на това как да живеят заедно и в разбирателство и хармония, а не да следват животинските си инстиктни и законите на джунглата. Нали основната ни идея е да подготвяме бъдещите жители на Небесното Царство, които Бог обича и е създал с цел да се разбират като братя.
“ Природата не е машина, която можем да разглобим,
а след това да направим отново. Нека променяме
природата само с присъщите й темпове и по
обичайния й начин.”
Даниъл В. Боткин
Зърнах за миг бъдещето и никак не ми хареса. Ще се сблъскаме със сериозно проблеми, а мнението на науката относно тяхната дълбочина, и дори съществуване, е замъглено от спорове и съмнения. За да разгадаят тайните на природата учените често използват математически модели, които почиват на допускания относно механизмите на реалните явления. Колкото повече фактори се вземат впредвид, толкова повече допускания трябва да се правят и по-сложен ще е научният модел.
“Уязвими сме ние, хората, а не Земята. Природата е
издържала катастрофи далеч по-тежки от
причинената от нас. Никое от нашите действия
не може да я унищожи. Но себе си можем
лесно да погубим.”
Джеймс Лъвлок
Ние сме в природата, неделима част от нея и от нейното съществуване, защото ние сме заради природата. Но дали нашите сърца са толкова големи, че да приемат природата в цялото й величие и мистика? Дали сме способни да я обичаме и съхраняваме? Способни или достойни? Достоен ли е човекът да повдигне глава и да погледне с любов природата, докато, затворен в границите на своето его, с всичка сила крещи "Аз съм свръхчовекът, аз сътворих градовете, изобретих машините, създадох оръжията и атомната бомба. Аз съм владетелят на света".
В същото време той не съзнава колко нищожен и мрачен е неговият вик в сравнение с грохота на гръмотевиците, с блясъка на мистичните мълнии и с ропота на бушуващото море. Какво са мръсните и сиви градове в сравнение със зелените и прохладни джунгли и гори. Те са безсилни пред жарката и изпепелителна сила на лавата, която е в състояние само за миг да погълне с огнената си паст всичко това, което човек е творил в продължение на години.Има ли нещо по-хубаво от дъгата и водопадите?
Любовта към природата прави хората нравствено по-богати. Тя е наш дом, нашият велик учител. Прилича на ковчеже, пълно с безцении уникати, но хората още не се достойни да ги използват. Те няма да се научат, докато продължават да избиват обитателите на гори и степи, на савани и тундри и докато изсичат толкова много прекрасни дървета, за да задоволят нуждите на това огромно и лакомо чудовище, наречено Материализъм.
Но природата е навсякъде около нас, тя е могъща и безсмъртна, тя е част от нашия живот и ние трябва да изтъчем една безкрайна нишка от харминия заедно с нея, а не да вървим срещу това, което ни дава право да съществуваме. Ние сме нейни деца, така както веселите птички и гордите лъвове. Вместо да унищожаваме красотата, нека я направим по-възхитителна, да запазаим това, което ни е подарено, защото е богатство да живееш сред такава мистика. Да почитаме природата и да благоговеем пред нейното величие и мощ, защото тя е всесилна,а ние сме само хора.
Нима сутрин не се будим от песента на птичките и шума на листата, нима не тичаме весели из белия пухкав сняг? Именно тези дребни чудеса, които ние не забелязваме в нашето ежедневие, правят природата неповторима. Малко от нас се спират да погледат залеза на огненото слънце, да проследят лунната пътека или да преброят звездите по небосвода, но направят ли го, те се чувстват щастливи като птички и свободни като вятъра. Ние сме тези, които трябва да пазим това богатство и да го обичаме от цялата си душа, и да не си позволяваме да слагаме ръка на това, което не сме и не можем да създадем.
Ние сме 6 милиарда. Шест милиарда могат да обичат и да приемат в сърцата си Нейно Величество Всемирната Природа!
Вървя из моя град, минавам през парка, повдигам глава към огромните кестени и старите липи и спонтанно ме обзема един тревожен въпрос: осъзнават ли хората какво причиняват, чрез своята активна дейност на своя дом – Земята и на нейната природа; това ли е земната природа и какво място заема тя в моята, твоята, човешката жизнена среда?
И наистина, чрез своята активна дейност и начин на живот, човечеството постепенно разрушава Земята, но най-много е засегната прекрасната и величествена земна природа.
Аз усещам природата като някоя приказна вълшебница, която приютява в топлите си пазви разковничето на живота. Тя е чародейка, изпълнена с най-живителната сила на житейското начало. Природата е конгломерат от слънце, въздух и вода; от гори и планини. Каква наслада, какво удивление доставя красивата природа, пред която се възхищавам и благоговея. Поетът търси своето вдъхновение сред природата. Художникът изпитва възторг пред нейния пейзаж и я превъплащава в своята палитра. А колко важна е за жизнената среда. Природата изцелява болния чрез вкуса на билките, аромата на цветята и свежестта и чистотата на въздуха. Тя влива най-живителните струи на растенията, животните и хората. В нашия век, век на атомни централи и компютри, интернет, на една бурна и шеметна музика и дискохаоса, природата трудно отстоява набезите на кошмарите. Горите, които покоряват със своята колоритност, са най-мощния акумулатор на въздушното пространство. Те са и координатор на дъждовните облаци. Всяко горско растение е една медицинска кислородна бутилка, която щедро дарява чист и свеж кислород. Но сега гората е тъжна. Не се оглася от сладките звуци на сладкопойните птици. Чува се свистене на дърворезачка и тежко поваляне на красиви гигантски дървета – гордостта на горската природа. Една небрежно захвърлена неизгоряла цигара, възпламенява огромен пожар и опустошава обширни горски блокове. Горите са безценен профилакториум за човешкото здраве, затова всяко опустошено дърво накърнява жизнената среда. Те са убежище и на много разнообразни и красиви диви животни. С умиление и болка срещам ловци, запътили се към горите и полята. Между тях има и бракониери, които безмилостно изтребват ценен дивеч за свои лични цели. Така обеднява дивият свят на природата. Нашата страна е богата на гори и прекрасен горски декор, но мисля, че не се проявява достатъчно грижовност за опазването на горите.
Планетата Земя е известна още като “ Синята планета “, защото е богата на водни ресурси. Какво е природата без реките!? Реките, със своите бистри и чисти води, винаги са утолявали човешката жажда. Как жалко наблюдавам бреговете на реките, които често се превръщат в сметища и така се замърсяват водите. Такива води днес се ползват и за пиене в жизнената ни среда.
Иска ми се да бъдем по-осторожни и да пазим нашия дом – Земята, нейната природа и всичко, което ни заобикаля. Така ще има високи дървета, гъсти и зелени гори, бистри клокочещи извори и потоци, чист и здравословен въздух. Всичко това е моят и Вашия дом и природата в човешката жизнена среда – необятна и колоритна. Земята и природата са най-уютния дом за хората, затова те въплащават и жизнената среда.
Пролет е.Всички растения и животни се събуждат за нов живот. Слънчевите лъчи напористо разкъсват тъмните облаци. Един благ ветрец ме погалва и долавям звуците на ухаещата природа, които се сливат с молещо послание – да пазим чиста и приветлива Земята и природната среда, за да можем да се опазим и ние като нация.
Днес всеки върви по своя път, но всеобща е мечтата на човечеството към красотата в живота, към съвършенство, към хармония между хората, Земята и природата.
Хора, обичайте Земята, защото тя е ваш дом!
Отговор в тема
trqbva mi ese na tema "prirodata na6iq dom"6te vi bada mnogo blagodarna
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат